Вестник Земя

Навършват се 107 години от рождението на Тодор Живков

Той бе един от най-дългогодишните и уважавани държавни глави на България, и днес половината сънародници си спомнят с добро неговото управление

Днес се навър­ш­ват 107 години от рож­дението на Тодор Жив­ков, управ­лявал Бъл­гария между 1956 и 1989 година. Както се превърна в традиция в род­ния му Правец ще има тър­жес­тво, на което мес­т­ната общес­т­веност ще почете паметта на дър­жав­ника, нап­равил много за страната и региона. Ще присъс­т­ват кмета, общин­ски съвет­ници, а док­лад ще изнесе проф. Димитър Иванов, пред­седател на Редак­цион­ния съвет на в. ЗЕМЯ и дирек­тор на Инс­титута по лидер­с­тво.

ЗЕМЯ припомня, че Тодор Жив­ков е дър­жав­никът, с чието име се свър­зва изг­раж­дането на модерна социална дър­жава у нас, издиг­нала се до 27-о място в класациите по раз­витие на ООН. Макар неговото управ­ление да е част от кон­тек­ста на геополитичес­ката дейс­т­вител­ност на двуполюс­ния свят между края на Втората световна война и раз­пада на СССР, Жив­ков ще бъде запом­нен като ръководител със соб­с­т­вен стил, като пат­риот, чиято главна кауза в управ­лението е социал­ното доб­руване на бъл­гар­с­кия народ. Въп­реки упорито налаганото клише, че Бъл­гария е най-верният сателит на Съвет­с­кия съюз, Тодор Жив­ков работи активно за икономичес­кото отваряне към света отвъд Желяз­ната завеса, бе мотор на мирни инициативи на Бал­каните. Като всеки политик и човек, той имаше грешки, но след години на преход все повече бъл­гари пом­нят социал­ното спокойс­т­вие, сим­волич­ните нива на прес­тъп­ност и коруп­ция, всеоб­щата заетост и дос­той­ните доходи, а на 25-тата годиш­нина от 10 ноем­ври социолози замериха 50% одоб­рение за времето на Жив­ков. В класация на историци, пуб­ликувана нас­коро Жив­ков бе ситуиран като един от най-успешните премиери на Бъл­гария (демок­ратич­ните му антиподи Филип Димит­ров и Иван Кос­тов бяха в дъното на класацията). Неговата дъщеря Люд­мила Жив­кова ще бъде запом­нена като инициатор на мащаб­ното кул­турно отваряне към света с многоб­рой­ните инициативи – Асам­б­лея „Знаме на мира”, излож­бите на тракийско изкус­тво и бъл­гар­ски икони, Светов­ните писател­ски срещи, а връх на тази дей­ност е чес­т­ването на 1300-годишнината от основаването на бъл­гар­с­ката дър­жава.

Роден през 1911 година в Правец, Жив­ков учи в род­ното си село и в близ­кия град Орхание, след което се премес­тва в София и през 1932 година завър­шва средно тех­ническо училище. По това време се включва в комунис­тичес­кото движение и през след­ващите години, в които работи като печатар, е активен в софийс­ката организация на БКП. През 1943 година осъщес­т­вява пар­тий­ното ръковод­с­тво ина дейс­т­ващия в род­ния му край Пар­тизан­ски отряд „Чав­дар“, където е един от коман­дирите. Активно учас­тва в дейс­т­вията по установяване на властта на Отечес­т­вения фронт.

Непос­ред­с­т­вено след 9 сеп­тем­ври 1944 година Тодор Жив­ков оглавява Народ­ната милиция в София. Заема високи пар­тийни и дър­жавни пос­тове – сек­ретар на Град­с­кия комитет на БКП, кмет на София, първи сек­ретар на столич­ната пар­тийна организация. От 1950 е кандидат-член на Полит­боро и сек­ретар на ЦК, а от 1951 г. и член на Полит­бюро. През 1954 година Жив­ков става първи сек­ретар на ЦК (фак­тически отговаря за пар­тий­ния апарат, а основ­ната власт все още е кон­цен­т­рирана в ръцете на премиера Вълко Чер­вен­ков), а през 1956 г. на Април­с­кия пленум става фак­тически ръководител на пар­тията и дър­жавата. През 1962 година вече е без­с­порен лидер и е изб­ран за министър-председател.

От приемането на Кон­с­титуцията през 1971 до края на 1989 г. е пред­седател на Дър­жав­ния съвет, т.е. фак­тически дър­жавен глава. Избиран е многок­ратно за народен пред­с­тавител, носител на званията Герой на НР Бъл­гария и на социалис­тичес­кия труд.

Сред приоритетите в дей­ността на Жив­ков е изг­раж­дането на модерна икономика и стабилна социална сис­тема, на изг­раж­дането на мощни машинос­т­роене, елек­т­роника, химическа промиш­леност и енер­гетика, които стават основа за нарас­т­ване на износа и подоб­ряване на бита на обик­новения бъл­гарин. При Тодор Жив­ков като част от инициирания от него процес на дес­талинизация са коригирани редица грешки от пър­вите години на социалис­тичес­кото строител­с­тво – зак­рити са лагерите, присъдите по политически причини са сведени до минимум, води се активен диалог с интелиген­цията, радикално се променя позицията по Македон­с­кия въп­рос, бурно раз­витие преживява духов­ната и образовател­ната сфера, в управ­лението са прив­лечени доказани тех­нок­рати. С името на Тодор Жив­ков се свър­зва и раз­витието на бъл­гар­с­ките региони. Добре поз­ната бе неговата способ­ност да общува с обик­новените хора, неговия непод­п­равен изказ. Но въп­реки лип­сата на фор­мално образование, Жив­ков бе дър­жав­ник, детайлно поз­наващ проб­лемите на икономиката, сигур­ността, вън­ш­ната и вът­реш­ната политика. Той бе приеман с рес­пект и уважение от политически лидери като Де Гол и Митеран, Хел­мут Шмидт, Франц-Йозеф Щраус и Хел­мут Кол, от императора на Япония, имаше лични приятел­ски връзки с гръц­ките лидери Папан­д­реу и Караман­лис, с тур­с­ките президенти Еврен и Демирел, с индийс­ката премиерка Индира Ганди, с лидери от Араб­с­ките страни и третия свят и много други.

След 10 ноем­ври 1989 г. Тодор Жив­ков е под­ложен на съдебна реп­ресия от новите влас­тимащи, но много бързо разочарованието от наложения антисоциален неолиберален модел и ряз­кото влошаване н живота, бума на прес­тъп­ността и коруп­цията, преобър­наха мнението на обик­новените хора към Жив­ков и той бе пос­рещан триум­фално в род­ния Правец, на Юндола и при други посещения, които правеше. Във вилата му в Бояна, където бе дър­жан под домашен арест, Жив­ков продъл­жаваше да приема политици, учени, спор­тисти, дейци на кул­турата. Всички те – тайно или явно-търсеха съвет от него. Даже и днеш­ният премиер Бойко Борисов, който е бил негов охранител в тези времена, приз­нава, че негови Универ­ситети в политиката са именно Тодор Жив­ков и бив­шият цар Симеон Сас­кобур­гот­ски.

Тодор Жив­ков почина след дълго боледуване на 86 годишна въз­раст през м.август 1998 г. в София.