Вестник Земя

Румен Радев: Крайно време е да включим прожекторите в държавата

Икономиката, нейният успех, успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тази политика носи за обществото

КАРЕ: ЗЕМЯ пуб­ликува пъл­ния текст на лек­цията на дър­жав­ния глава пред преподаватели и студенти в УНСС, изнесена на 16 април т.г. Тя е пуб­ликувана в сайта на президента на Репуб­ликата.

Първо искам да благодаря за поканата да бъда гост на Универ­ситета за национално и световно стопан­с­тво – най-голямото, най-старото и авторитетно висше икономическо училище в Югоиз­точна Европа. Искам да поз­д­равя организаторите за вашата амбиция да предиз­викате дебат за нас­тоящето и бъдещето на бъл­гар­с­ката икономика, за социално-икономическото раз­витие на Бъл­гария. Вие, професионалис­тите в тази област, знаете най-добре колко трудно е в динамично време да се раз­работ­ват дъл­гос­рочни стратегии. Но важ­ното е да има дебат. Дебат, в който да се отк­рояват проб­лемите, да се отс­тояват идеи, да се тър­сят национални решения. Още по-важно е в този дебат да се във­личат младите. Защото те ще реализират идеите и те ще носят пос­лед­с­т­вията от тези идеи. Затова още вед­нъж поз­д­рав­ления за тази прек­расна инициатива.

Когато говорим за икономика, трябва да пом­ним, че тя е нераз­ривно свър­зана с политиката. Защото никоя икономика не може да се раз­вива успешно, ако дър­жавата, в лицето на законодател­ната, изпъл­нител­ната и съдеб­ната власт, не съз­даде необ­ходимите благоп­риятни условия, както и никое дър­жавно управ­ление не може да успее, ако няма зад гърба си работеща, устой­чива икономика. Не трябва да заб­равяме също така, че икономиката, ней­ният успех, успехът на всяка една политика се измерва с пол­зите, които тази политика носи за общес­т­вото. Една политика може да бъде пред­с­тавена за успешна чрез ПР-блъфове, да речем. Но това не може да трае дълго, тъй като тя трябва да донесе реални ползи. А реал­ните ползи винаги се измер­ват с висок жиз­нен стан­дарт и качес­тво на живот.

За да бъде успешна една такава политика, трябва да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние? Второ, какви цели си пос­тавяме и къде искаме да отидем. И трето, какви приоритети и стратегии фор­мираме и какъв инс­т­румен­тариум ще прилагаме, за да ги реализираме.

И така, пър­вият много важен въп­рос: къде сме ние? А той е важен, защото той е отп­рав­ната точка на нашите амбиции. Не по-малко важни са и критериите за срав­нение и оценка спрямо соб­с­т­веното ни минало в регионален и европейски фор­мат спрямо светов­ните тен­ден­ции за раз­витие на кон­курен­тос­пособна икономика и прос­периращо общес­тво. Ако се срав­ним с Бъл­гария преди 10–20-30 години, ще отк­роим редица успехи. Въведена бе демок­ратична кон­с­титуция; извър­вян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъщес­т­вена приватизация, макар и в бъл­гар­ски стил; Бъл­гария бе приета в Европейс­кия съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде мар­гинализирана на европейс­ката сцена.

Законодател­с­т­вото се хар­монизира с европейс­кото в редица области. Усвоиха се големи по обем европейски сред­с­тва. Усъвър­шен­с­тва се инф­рас­т­рук­турата. Прив­лякоха се чужди инвес­тиции. Раз­к­риха се работещи индус­т­риални зони. През пос­лед­ните години IT-секторът и туриз­мът бележат значителен ръст, а финан­совата дис­цип­лина и мак­роикономичес­ката стабил­ност са налице.

В същото време обаче, при същите тези успехи, Бъл­гария заема все по-устойчиво чел­ните места в класациите по смър­т­ност, по миг­рация на младо и трудос­пособно население, по обез­людяване на цели региони.

Бъл­гария е най-бедната дър­жава в Европейс­кия съюз

с милиони хора, живеещи в бед­ност, с пен­сионери, които масово мизер­с­т­ват с пен­сии, които са шокиращо ниски за държава-членка на Европейс­кия съюз, с ширеща се битова прес­тъп­ност и коруп­ция.

Можем много да раз­съж­даваме какви са причините да стиг­нем дотук. Можем, раз­бира се, да ги тър­сим във всички посоки. Да речем, във вар­вар­с­кия начин на приватизация, в унищожението на нашето сел­ско стопан­с­тво; в наложилата се с годините струк­тура на нашата икономика, чийто основен дял заемат сек­тори с ниска добавена стой­ност и ниско зап­лащане на труда. Също така в дела на сивата икономика, която спъва лоял­ната кон­курен­ция, а може би с лип­сата на стратегически инвес­титори и пороч­ния стремеж да ги прив­личаме с евтина работна ръка и с ниски данъци, със социален дъм­пинг. Може би в отчай­ващо нис­ката, на фона на останалите държави-членки на Европейс­кия съюз, произ­водител­ност на труда, цена на труда, кон­курен­тос­пособ­ност, чийто ефект се засилва допъл­нително от лип­сата на дос­татъчно инвес­тиции в науч­ноиз­с­ледовател­ска и раз­война дей­ност и в несъс­тоялата се важна реформа в областта на образованието. Може би в изпол­з­ването на дър­жав­ния бюджет като инс­т­румент за потушаване на социални недовол­с­тва и протести. Може би в несъс­тоялата се финан­сова децен­т­рализация на общините, без която става ясно, че няма как да се раз­гърне инициативата и граж­дан­с­ката актив­ност на мес­тно ниво. Със сигур­ност в лип­сата на доверие в съдеб­ната сис­тема, в неефек­тив­ната админис­т­рация, в лип­сата на елек­т­ронно управ­ление.

Можем да продъл­жаваме много. Но аз мисля, че и това е дос­татъчно и всичко изб­роено дотук всъщ­ност е резул­тат от най-важната причина, а тя е политическа и това е

неефек­тив­ната инс­титуционална среда.

Днес отбеляз­ваме Деня на Кон­с­титуцията и ви поз­д­равявам с този светъл ден. Това е голямото дър­жавно начало на новоос­вободеното Княжес­тво Бъл­гария. Нас­лед­ник на старата Тър­нов­ска кон­с­титуция, днеш­ната Кон­с­титуция на Репуб­лика Бъл­гария въвежда и отс­тоява важни идеи и прин­ципи на демок­рацията и на отговор­ното управ­ление. Нашата кон­с­титуция много ясно задава основ­ните инс­титуции в дър­жавата, ясното раз­деление и дъл­жимото сът­руд­ничес­тво между тях. Тези инс­титуции трябва да гаран­тират най-важното, от което се нуж­дае бъл­гар­с­кият пред­п­риемач, инвес­титор и данъкоп­латец, а това е защита, пред­видимост и сигур­ност. Без тях няма как да имаме нуж­ната среда, в която да се раз­вива успешна икономика.

Бъл­гар­с­кият пар­ламент е основ­ната гаран­ция за демок­ратич­ността на нашата политическа сис­тема и ние трябва да под­к­репяме неговата работа, но не и без­к­ритично. Иск­рено желая да имаме силен и успешен пар­ламент. Но когато имаме много чести и понякога дори хаотични промени в законодател­с­т­вото, това води до неп­ред­видимост и нес­табил­ност на бъл­гар­с­кия правен ред, съчетано с ниска степен на кон­т­рол и ефек­тив­ност на прилагане. Всичко това въз­дейс­тва негативно на биз­нес средата.

Да пог­лед­нем и законодател­ния процес. Стана прак­тика вече в преход­ните и зак­лючителни раз­поредби да се пред­лагат важни изменения в други закони, нес­вър­зани пряко с темата на законодател­ната инициатива. Все по-често между две четения се пред­лагат промени, и то същес­т­вени промени, а по този начин се избягва от общес­т­вения дебат, от общес­т­веното обсъж­дане и от оцен­ката за въз­дейс­т­вие. Смятам, че тежестта на общес­т­веното обсъж­дане трябва да бъде изнесена в началото на законодател­ния процес и изис­к­ванията на Закона за нор­матив­ните актове. Трябва да се прилагат не само за пред­ложенията на Минис­тер­с­кия съвет, а и за пред­ложенията на народ­ните пред­с­тавители. Също така сме свидетели как важни законоп­роекти, които са всъщ­ност част от управ­лен­с­ката прог­рама на правител­с­т­вото, се внасят от народни пред­с­тавители – да речем Законът за кон­цесиите. Такъв под­ход оставя съм­нение за бяг­с­тво от отговор­ност.

Друг проб­лем за биз­нес средата в Бъл­гария това е

лип­сата на проз­рач­ност, на соб­с­т­веност на управ­лен­ски решения и на хар­чене на пуб­лични сред­с­тва.

И тук можем да дадем примери: когато на заседание на Минис­тер­ски съвет се взема решение за хар­чене на огромен общес­т­вен ресурс – на бюджетен излишък, и то милиар­ден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи фирми печелят пос­ледователно многомилионни общес­т­вени поръчки за водни цикли и магис­т­рали, служебно, т. е. всички останали отпадат по документи, да речем, от десет фирми остава една; когато продъл­жава да се влага упорито огромен общес­т­вен ресурс в една, според мен, дъл­боко нес­п­равед­лива прог­рама за саниране, която стар­тира с необос­новано високи цени в нарушение на закони, както отчете и док­ладът на Смет­ната палата, без механизми за общес­т­вен кон­т­рол, без задъл­бочен реален анализ за ефек­тив­ност и безопас­ност, без алтер­нативни раз­чети за финан­сова и екологична ефек­тив­ност, ако същите сред­с­тва биха се вложили в други неща, да речем в битова газификация или пък в съв­ременни високотех­нологични енер­гийни прог­рами. Има ли раз­чети, колко повече домакин­с­тва, колко повече общес­т­вени организации, малки и средни пред­п­риятия биха се въз­пол­з­вали от такива прог­рами и дали те няма да бъдат по-справедливи.

Друг пример. Когато фирми с неясна соб­с­т­веност и капитали вземат на кон­цесии нашата природа или изкупуват енер­гораз­п­ределител­ната сис­тема, телекомуникациите и други важни сек­тори, раз­к­ривайки лип­сата на способ­ност и дос­татъчно воля в дър­жавата да защити общес­т­вения интерес.

На този фон

какви цели си пос­тавяме и къде искаме да отидем?

Може да речем да си пос­тавим за основна цел да изкореним бед­ността и мизерията, да овладеем и да над­мог­нем демог­раф­с­ката катас­т­рофа, да спрем обез­людяването във вече, мога да кажа, почит обез­людени региони, да вър­нем повече бъл­гар­ски граж­дани обратно от чуж­бина, да станем богата дър­жава, но колко богата. Имаше такива издиг­нати цели – да дос­тиг­нем 60 % от сред­ното европейско рав­нище, даже 70. Спом­ням си, че Естония си беше пос­тавила за цел да стане най-богатата европейска дър­жава и в момента е някъде около средата.

Какви критерии да изпол­з­ваме, за да измерим тази цел, и какво означава да бъдем богати? Според мен край­ната цел е важна. Но не по-малко важен е механиз­мът, по който ще я дос­тиг­нем, а това определено е висок устой­чив икономически рас­теж, с рас­тящ дял на иновациите и произ­вод­с­т­вата с висока добавена стой­ност, с акцент на кон­курен­тос­пособ­ността. Аз не съм икономист и изобщо не смея да давам някакви съвети, рецепти как точно да пос­тиг­нем тези цели, как точно да раз­гър­нем този механизъм. Но си мисля, че думите на един велик писател, философ и хуманист, пред­с­мър­т­ните му думи ще бъдат особено актуални за строителите на съв­ременна и бъдеща Бъл­гария. Има ли сред вас въз­питаници на нем­ски гим­назии? Добре, тогава трябва да ви е ясно на кого са думите „Licht, mehr licht“. Добре, ще помогна малко, Йохан Вол­ф­ганг Гьоте: „Свет­лина, повече свет­лина“.

Защото, според мен, в момента Бъл­гария прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, защото е тъмно. Някакви хора ръководят строежа, раз­мах­ват карти, чер­тежи, но други хора съв­сем от тъм­ното всъщ­ност управ­ляват тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е тол­кова рехава и нес­табилна, че трябва да поч­ват да я ремон­тират още преди да са я прик­лючили, защото е тъмно. Други хора наоколо прокар­ват пътища и магис­т­рали. Но нещо бър­кат пропор­циите и след тях остават вед­нага дупки, защото е тъмно. Не се знае кои са реал­ните соб­с­т­веници, реал­ните строители, реал­ната стой­ност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно. Медиите не каз­ват истината, защото не могат да я видят в тъм­ното или защото не искат да я видят. Но едно е ясно.

Младите и пред­п­рием­чивите

, както и немалко чуж­дес­т­ранни инвес­титори напус­кат площад­ката и тър­сят друга, по-светла.

Крайно време е да включим прожек­торите. Това е най-важното и неот­ложно, което трябва да нап­равим за Бъл­гария, за да я има Бъл­гария. Да освет­лим процесите в дър­жавата. Да има проз­рач­ност на соб­с­т­веност, на управ­лен­ски решения, на хар­чене на пуб­личен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат пос­леден шанс да вър­нат доверието в тях и в Бъл­гария като пог­нат без­ком­п­ромисно крад­ците, корум­пираните, прес­тъпилите закона, независимо дали са от управ­ляващи, от опозиция, от соб­с­т­вените магис­т­рат­ски редици.

Когато изис­к­ваме и установим ясни и проз­рачни правила и демок­ратични прин­ципи, когато вър­нем доверието в дър­жавата и дър­жав­ността, то тогава абсолютно съм сигурен, че инициативата и пред­п­рием­чивостта на бъл­гарина много бързо ще доведат до желаните икономически резул­тати.

Така раз­бирам основ­ната роля на дър­жавата, а и учас­тието на всеки един от нас. Трябва да осъз­наем, че сега, повече от всякога, е необ­ходима неп­римиримост към произ­вола и прес­тъп­ленията и активна граж­дан­ска позиция. Как ще се реализира това, определено вече времето показва, че тряб­ват хора с адек­ватно образование и кул­тура, с поз­нания за икономичес­ките и общес­т­вени процеси, новите тех­нологии в Бъл­гария и в света, с друг пог­лед за раз­витието на Бъл­гария и на света, с други идеи за бъдещето. И най-важното, с друга енер­гия и друг морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговор­ността за него.

И ние можем да пред­п­риемаме много мерки, за да имаме едно наис­тина прос­периращо общес­тво. Но две според мен са абсолютно задъл­жителни – качес­т­вено образование и инфор­мация. И ще ви споделя моите виж­дания за образованието. Привет­с­т­вам всяка политика и решения, които водят до повече сред­с­тва за образование. Но само с повишаване на учител­ски зап­лати и ремонт на училищна инф­рас­т­рук­тура няма да пос­тиг­нем качес­т­веното образование, от което се нуж­даем. А то трябва да бъде кон­курен­тос­пособно. В някои дър­жави нап­ример вече изучават инфор­мационни тех­нологии, прог­рамирани в дет­с­ките градини. Как нашите деца ще се кон­курират с тези деца след 15–20 години.

Искам да дам и един малко по-страничен пог­лед към образовател­ната сис­тема. Извънучилищ­ните форми на образование, които могат и трябва да ангажират общес­т­вени организации, родители, дър­жава. През фев­руари, по време на посещението си в Ереван, раз­г­ледах Цен­търа за креативни тех­нологии ТУМО, съз­даден по общес­т­вена и час­тна инициатива, но с огром­ната под­к­репа на дър­жавата. За мен това беше смесица от емоции. Въз­хищение от раз­маха на мисълта и дейс­т­вията на домакините и смущение при срав­нение с това, което правим ние тук. Пред­с­тавете си една огромна красива сграда със зали, пълни с пос­ледно поколение ком­пютърни стан­ции. Не каз­вам ком­пютри, а ком­пютърни стан­ции, с киносалони, със звукозаписни студиа. И деца, стотици деца, които видях този ден, организирани в групи и проекти от млади ентусиазирани инс­т­рук­тори. Всеки ден след училище и в почив­ните дни хиляди деца преминават през този цен­тър, доб­роволно и без­п­латно.

Каква е раз­ликата с училище. Тези скъпи ком­пютърни съв­ременни стан­ции със съв­ременен, пос­ледно поколение, лицен­зионен соф­туер, какъвто няма в училище. Тези прек­расни млади инс­т­рук­тори, високопод­гот­вени в своята област, как­вито няма в училище. Тези проекти, специално раз­работени, и прог­рами, с които децата усвояват важни ком­петен­ции в най-различни области, примерно прог­рамиране, моделиране, ком­пютърна графика, анимации, дизайн, фотог­рафия, режисура и т.н., как­вито професионално не могат да се изучават в училище, и с тези ком­петен­ции тези деца стават абсолютно кон­курен­тос­пособни на светов­ния пазар.

И още нещо важно – част от инс­т­рук­торите бяха млади арменци, които се връщат периодично от Силиконовата долина, от Холивуд, от Гугъл, от други световни кор­порации, и с огромно удовол­с­т­вие споделят знанията си и опита си с тези деца, на въз­раст от 12 до 18 години. Такива цен­т­рове се изг­раж­даха вече и в други армен­ски градове. В момента се изг­раж­дат и в Париж, Мос­ква, Дубай, Бей­рут.

Да се изг­радят подобни цен­т­рове във всеки по-голям бъл­гар­ски град, няма да струва много. Но ние даваме, както вече споменах, милиарди за саниране. Не упрек­вам никого. Това е извънучилищна форма. Но

нация, която не следи какви са светов­ните процеси

, накъде отива светът, какви ком­петен­ции иска от своите граж­дани в бъдеще, която не съз­дава тези условия, каз­вам нация, всички заедно, която, вместо за своите деца инвес­тира в стиропор, а остава децата си в безидей­ност, мизерия и невежес­тво, такава нация няма радос­тно бъдеще.

Ще под­к­репя с готов­ност всяко правител­с­тво, което издигне като приоритет такива политики и ги под­к­репи с реални дейс­т­вия. Но ще работя с ентусиазъм с това правител­с­тво, за което тези политики са цен­ност и вът­решно убеж­дение и ги инициира само.

Няколко думи за вис­шето образование. И ще ви споделя моя опит от два раз­лични модела, през които съм преминал. Пър­вият, това е Воен­новъз­душ­ното училище и Военна академия „Раков­ски“. Как да ви кажа, въп­реки изк­лючително натоварените прог­рами, по време на семес­търа можеш да си поз­волиш и по-лек режим. Важно е обаче, когато дойде сесията, да имаш кон­с­пекта с всички въп­роси. Да вземеш всички лек­ции, всички записки, всички учеб­ници, да се зат­вориш, да изчетеш всичко, да го запом­ниш, да го въз­п­роиз­ведеш без грешка на изпита. Ставаш отлич­ник. Може би ви звучи поз­нато. Не знам как е в момента при вас.

Другият модел. След това заминах за Air War Cоllege – Стратегичес­ката академия на Воен­новъз­душ­ните сили на САЩ. Още в началото, за да си нап­равя живота по-лесен, да се ориен­тирам в обс­танов­ката, поис­ках кон­с­пек­тите за изпитите. Оказа се, че не можем нещо да си уточ­ним понятията. Не могат да раз­берат за какво говоря. Пак обяс­нявам, пак не можем да се раз­берем. Оказа се, че няма нито кон­с­пекти, нито сесии, нито изпити, но има друго нещо. Всички теми, лек­ции, занятия са уточ­нени за година нап­ред с абсолютна точ­ност. Всички материали за четене са раз­дадени. Всяка вечер трябва да ги четеш. Налага ти се около 100 стр. по тема, която е утре. На след­ващия ден сут­ринта в аулата прис­тига изтък­нат лек­тор – минис­тър, учен, генерал, соб­с­т­веник на банка или на голяма кор­порация, изтък­нат жур­налист, общес­т­веник и т.н., който обръща с главата надолу всичко това, което си изчел. След това се раз­падаме по семинари, зат­варяме се в семинарите, поне четири часа пълен анализ и дис­кусии на това, което е преминато.

В същото време двама преподаватели са пос­тоянно с нас и провокират с въп­роси и регис­т­рират всеки час, всяка минута за всеки един. Учас­тие, актив­ност, фор­мулиране, отс­тояване и налагане на тези, лидер­с­тво. Между другото текат прог­рами с есета и си принуден да пишеш неп­рекъс­нато есета с раз­личен обем, по раз­лични теми, с раз­лични срокове за предаване. Второ закъс­нение и напус­каш. Една изк­лючително кон­курен­тна среда, много нап­рег­ната, в която трябва на базата на знанията да фор­мираш, отс­тояваш своите тези, своите виж­дания. Кон­курен­тна казах, защото само на пър­вите 20 се издава отлична дип­лома и това е абсолютна гаран­ция за бляс­кава кариера във воен­новъз­душ­ните сили или дър­жав­ната админис­т­рация на САЩ.

И ето ги двата модела. Единият – преподаване, запаметяване и въз­п­роиз­веж­дане на готови, налети мога да кажа, знания. Другият модел – стимулиране на критично, креативно, стратегическо мис­лене, раз­витие на лидер­ски качес­тва и на умения за самообучение за дълъг период, след като завър­шиш това учебно заведение.

Абсолютно съм убеден, че нашата сис­тема за висше образование, и не само тя раз­бира се, трябва, освен да пред­лага необ­ходимите знания, но и да въз­питава лич­ности и лидери с необ­ходимите ком­петен­ции за предиз­викател­с­т­вата на бъдещето. А бъдещето принад­лежи на тези, които успеят да изг­радят ефек­тивна сис­тема, която да им поз­воли да добиват първи необ­ходимата инфор­мация, да тран­с­фор­мират инфор­мацията в знание и да прилагат това знание преди своите опоненти. Явно така е уст­роен и така работи светът.

Ще ви дам пример за инфор­мацията. През пос­лед­ните години два пъти посетих Дър­жавата Израел. Пър­вия път, преди три години, бях по покана на тех­ния коман­д­ващ на воен­новъз­душ­ните сили и видях сис­тема за придобиване и анализ на инфор­мация за обекти. Посещението включ­ваше и запоз­наване с базата за без­пилотни летателни апарати – 6 ескад­рили, но не с играчки, огромни самолети с 15 метра раз­мах, със съв­ременна разуз­навателна апаратура на борда в широк елек­т­рооп­тичен спек­тър, които общо летяха над тази малка дър­жава 250 часа в денонощие всеки ден,  пълна инфор­мация не само за непод­виж­ните, но и за всички обекти, включително хора, които са обект, интерес за сигур­ността на общес­т­вото. А тази инфор­мация се пол­зва и за стопан­ски и екологични нужди.

Втория път, миналия месец, имах въз­мож­ност да се запоз­ная със сис­тема за придобиване и анализ на инфор­мация за процеси в областта на икономиката, на бан­ковото дело, на енер­гетиката, на кибер­сигур­ността. Това стана в т. нар. CyberCity, съз­даден по инициатива на премиера Нетаняху и обединил в себе си интересите и капацитета на дър­жавата, на биз­неса, на образованието и науката. Между другото, когато се срещ­нахме с Нетаняху, той започна срещата с интересен слайд. Показа ми топ 10 на най-мощните световни ком­пании – 2006 и 2016 г. През 2006 г. 7 ком­пании от водещите бяха в областта на енер­гетиката и само една в областта на инфор­мацион­ните тех­нологии. През 2016 г. същите цифри, само че обратно — абсолютна доминация на кор­порациите в областта на инфор­мацион­ните тех­нологии и Израел учас­т­ваше активно в тях.

Вие съот­ветно може да си нап­равите справка за Бъл­гария и да анализирате сами за себе си резул­татите. Те са интересни. Та за CyberCity. Вън­шно прилича на бъл­гар­ски техно парк, ама не съв­сем. Вътре работят млади хора – инженери, учени, екс­перти в IT, финан­совия сек­тор, анализатори, студенти, защото е изг­раден до универ­ситета. Един от цен­т­ровете, който посетихме, беше за енер­гетиката. Но преди това да ви кажа, че в CyberCity пос­тъпва огромно количес­тво инфор­мация от цял свят. Обработва се по специални критерии. Неут­рализират се кибератаки и, много важно, фор­мулират се печеливши стратегии за управ­ление и за защита. Та в залата за енер­гетиката – един огромен екран, дежурен екип. На този екран на сателитна карта са показани в реално време всички елек­т­роцен­т­рали, енер­гоп­ренос­ната мрежа, елек­т­рораз­п­ределител­ните цен­т­рове, по-големите кон­суматори. И в реално време се следи не просто физичес­кото със­тояние на цялата енер­гийна сис­тема, но какви кибератаки се извър­ш­ват в момента по нея и как върви тях­ната неут­рализация.

Влязохме и в друг цен­тър. Една голяма елек­т­ронна карта на света, където в интересни диаг­рами се пред­с­тавяше инфор­мация за хода на кибератаки в реално време по целия свят и други интересни процеси.

Запитах се защо му е на малък Израел да следи обс­танов­ката и да има инфор­мация от Хон­конг, през Париж, до Сиатъл. Логич­ният отговор е защото Израел

раз­вива екс­пор­т­ноориен­тирана икономика и съв­мес­тни пред­п­риятия с много дър­жави

и затова е важно да знае обс­танов­ката в регионите и тези дър­жави.

За мен обаче истин­с­кият отговор е след­ният: в съв­ремен­ния дигитален и глобален свят няма малки и големи дър­жави. Има дър­жави с големи и малки амбиции. Има дър­жави, които упорито прес­лед­ват, обединени заедно, своите амбиции. Има и дър­жави, които са се примирили, загубили са вяра в соб­с­т­вените въз­мож­ности и са се свили в черуп­ката на сивото си ежед­невие и самосъжаление.

Пожелавам ви високи амбиции – лични и за Бъл­гария. И много сили и вяра да ги осъщес­т­вите.

На добър час!

Въп­рос: Мар­тин Пет­ков, специал­ност МИО. Г-н президент, благодарим Ви, че сте тук, в нашия универ­ситет. Благодарим и на студен­т­с­кия съвет, че организира това мащабно събитие. Въп­росът ми е свър­зан с един от приоритетите на Бъл­гар­с­кото европ­ред­седател­с­тво. Както знаем, кохезион­ната политика е един от тези приоритети. Как вие виж­дате бъдещето й?

Румен Радев: Дирек­тно ще ви отговоря на въп­роса. Фун­дамен­тал­ните прин­ципи, най-важните според мен за ЕС – това са един­с­т­вото и солидар­ността. Кохезион­ната политика е висше прояв­ление на солидар­ността. Определено има бъдеще и трябва да има бъдеще, но то зависи от нас колко агресивно и аргумен­тирано ние като дър­жава бенефициент ще работим така, че да продъл­жава кохезията. Ще ви споделя също така личен опит: на заседанието на Европейс­кия съвет през месец март миналата година – понеже тогава беше служебно правител­с­тво и учас­т­вах аз като президент на няколко заседания, кохезион­ната политика изобщо не беше заложена в драфта на Рим­с­ката дек­ларация. Нап­равих много аргумен­тирано изказ­ване, което се прие — тази политика беше заложена в Рим­с­ката дек­ларация и то като приоритет в два раз­дела, съот­ветно тя ще продължи и в Дъл­гогодиш­ната финан­сова рамка, от която вече очак­ваме първи резул­тати през май. Но за нас е много важно как ние вътре ще я продъл­жаваме и какво ще отс­тояваме, защото трябва да има много добър баланс между инф­рас­т­рук­тура и човешки капитал. Не знам вие може ли да си пред­с­тавите как усещате резул­татите по вас самите от кохезион­ната политика, някой може ли някакъв начин да ги измери? Но едно е сигурно – трябва да имаме много по-голямо внимание към инвес­тиране в човешки капитал, това е жиз­неноважно за Бъл­гария. Не каз­вам, че инф­рас­т­рук­турата не е важна, но човеш­кият капитал ще бъде определящ. И също така вие като хора, които се занимавате с икономика, трябва да отчитате рис­ковете на бъдещето, да имаме и вариант „Б“ как ще изг­лежда Бъл­гария и бъл­гар­с­ката икономика след години, когато може и да няма кохезионна политика. Какво прес­т­рук­туриране ще трябва да нап­равим, готови ли сме да го нап­равим.

Също така, не отс­лабиха ли всички европейски фон­дове нашата инициатива, пред­п­риемачес­тво и, мога да кажа пак, думич­ката „агресив­ност“ да прив­личаме ресурси? Явно ще трябва да мис­лим все повече, да сме готови от гран­тове към кредити. А това означава да си много, много, много отговорен за всичко, което правиш, и да работиш здраво, за да можеш да си връщаш кредитите.

Въп­рос: Здравейте, каз­вам се Маринела Апос­толова и изуч­вам бизнес-информатика, трети курс. ЕЦБ е силно притес­нена за влизането на Бъл­гария в Еврозоната. Според Вас ние готови ли сме за „Клуба на богатите“, трябва ли бъл­гар­с­кият граж­данин и данъкоп­латец да се притес­нява? Благодаря!

Румен Радев: Със сигур­ност нашето бъдеще е в Еврозоната. Иначе и самият ЕС в дъл­гос­рочен план губи смисъл. Всички дър­жави трябва да бъдат в Еврозоната. Въп­росът е кога и с каква степен на готов­ност ние ще влезем там. Ние и сега сме готови за Европейс­кия валутен механизъм – имаме амбицията да подадем, както знаете, в най-скоро време молба за член­с­тво. Пок­рили сме строгите финан­сови изис­к­вания за дефицит, за инф­лация, за устой­чивост на валутата и т.н. Самият факт, че ние вече 20 години сме във валутен борд е дос­татъчно основание да имаме убеденост.

Казахте „Клуба на богатите“ – решението не е политическо, не е на ЕК, решението за нашата готов­ност е на ЕЦБ, но винаги има и политически нюанс. Аз си спом­ням, когато миналата година се срещ­нахме с еврокомисаря Дом­б­ров­с­кис, а малко след това и г-жа Мер­кел казаха едно и също нещо: вашият основен критерий трябва да бъде повишаване на доходите. Индек­сът на реална кон­вер­ген­ция е изк­лючително нисък и това смущава нашите пар­т­ньори. В пос­лед­ните изс­лед­вания на Еврос­тат, които излязоха, ние сме, ако не се лъжа, 48 процента. Това е, което притес­нява всички. И според мен усилията трябва да отиват не тол­кова за борба навън и за политическо лобиране, а за силна икономическа и социална политика, така че да дос­тиг­нем  този индекс на кон­вер­ген­ция.

Освен това, когато имаме пред­вид всички икономически кризи, които се раз­вих­риха особено в определени дър­жави в Еврозоната, ние трябва да си нап­равим един много ясен план кога какво ще пос­тигаме и ясен анализ и оценка на риска. Без тях – само така да пледираме за член­с­тво, ще бъде леко рис­ковано.

Въп­рос: Здравейте! Каз­вам се Георги Стаматов – студент, втори курс, специал­ност „Човешки ресурси“ . Моят въп­рос е – в събота сут­рин САЩ, Великоб­ритания, Фран­ция удариха Сирия с ракети. Смятате ли тази операция за успешна, правилна и защо?

Румен Радев: Вече споменах Стратегичес­ката академия на ВВС на САЩ – там основна дис­цип­лина, която изуч­вахме, беше „Ефек­тно базирани операции“. За успеха на една военна операция се съди по ефек­тите, които тя пос­тига. Специално за тази операция военен ефект — пренеб­режим. Финан­сов ефект – минус половин милиарда долара. Политически ефект – предимно вът­решен за дър­жавите, които нанесоха удара. Според мен основ­ният ефект беше върху ООН. Тази операция доказа, че ООН е все по-често пренеб­рег­вана, а никой не може да я замести засега и това увеличава риска за света, вместо да го намалява.

Искам също да кажа, че ситуацията в Сирия се раз­личава изк­лючително много от двете войни в Залива, Косово и Либия. Тогава беше просто – имахме коалиция срещу режим. Сега на „театъра“ на воен­ните дейс­т­вия в Сирия имаме, от една страна, САЩ, Фран­ция, Великоб­ритания, имаме и други силни играчи – Тур­ция, Израел, Иран, всеки от които прес­ледва соб­с­т­вени интереси и провежда независими операции. Трябва всички страни да осъз­наят този факт. И най-вече голямата раз­лика – Асад е под­к­репян от Русия с въз­с­тановена военна мощ и осезаемо присъс­т­вие и ангажимент. Ето това трябва да се осъз­нае от всички. Трябва да се осъз­нае и, че не могат в тази ситуация да се прилагат стратегии от минали кон­ф­ликти, защото те могат да ни изп­равят пред още по-големи предиз­викател­с­тва.

И друго, което всички наб­людаваме – политиците на всички страни, на всички учас­т­ници все повече се съб­лаз­няват да привеж­дат в дейс­т­вие самолети, кораби, друга тех­ника, за да реализират своите политически амбиции. Трябва обаче да се има пред­вид, че когато изп­ращаш цялата тази тех­ника, тези оръжия се управ­ляват от хора с тех­ните емоции, мога да твърдя, и страхове. Само едно изтър­ване на нер­вите, една грешка и сме на прага на дирек­тен сблъсък. Ето това трябва да се отчита и затова моят призив е: „По-малко оръжие, повече диалог“.

Въп­рос: Здравейте, колеги! Каз­вам се Антония Тодорова, трети курс, „Право“. Искам първо да ви благодаря за това, че сте днес тук, за нас е чест. Вие имате най-голямо одоб­рение сред политиците в Бъл­гария, което ви носи голяма отговор­ност. Видно е, че сте отговорен дър­жав­ник с пог­лед към бъдещето. Как смятате да реализирате бъдещите идеи и смятате ли да съз­дадете политическа пар­тия? Благодаря Ви!

Румен Радев: Всъщ­ност, този въп­рос беше кол­кото цялата лек­ция, благодаря за което. Президен­тът е президент на всички бъл­гари и той не може да съз­дава политически пар­тии. Но ако разочарованието на хората от политичес­кото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на съз­даването на нови пар­тии и аз ще раз­бера бъл­гар­с­ките граж­дани.