Момчил Неков: 15 000 българи са починали заради мръсен въздух през 2013 г.
- Четвъртък, 06 Април 2017
България е на четвърто място в света по този показател, сочи статистика на Международната агенция за енергийно и въздушно замърсяване
15 000 българи се починали преждевременно заради замърсения въздух у нас само за година, алармира евродепутатът Момчил Неков по време на заседание на Европейския парламент в Страсбург тази седмица, съобщиха от пресофиса на евродепутата. Неков се позовава на оценката на Европейската агенция за околна среда, според която в България около 15 000 случая на преждевременна смърт през 2013 г. са били заради концентрации на замърсители във въздуха. „2017 година започна със силно замърсяване на въздуха в цялата страна. Най-сериозно беше положението в София, където фините прахови частици превишаваха нормите до пет пъти. Сред най-запрашените градове са още Перник, Благоевград, Пловдив и Смолян“, разкри Неков, добавяйки, че причина за това е масовото използване на твърдо гориво и вредните емисии от автомобилния транспорт и промишлеността. „В допълнение на хилядите смъртни случай, свързани със здравето, външни разходи от замърсяването на въздуха в България са над 3 милиарда евро на година, които включват и преките разходи за икономиката“, поясни евродепутатът. По думите му основните замърсители у нас са прах, серен двуокис, азотни окиси, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Европейската комисия започна дело срещу България за неизпълнение на задължението ѝ относно чистотата на въздуха преди години, като в сряда Съдът на Европейския съюз се произнесе, че страната ни общо и трайно не изпълнява задълженията си съобразно европейската директива за чист въздух в Европа. Всичко това поставя страната ни на четвърто място в света по смъртност заради замърсен въздух според годишното изследване на Международната енергийна агенция за енергийното и въздушно замърсяване. Измерванията показват, че българите в цялата страна дишат въздух, който се определя като вреден за здравето, и това има значителни икономически последици за производителността на труда и за системата на здравеопазването, отбелязват и от ЕС.