Вестник Земя - национален всекидневник

Гледаме и не вярваме на ушите си

Вчера реформаторският вицепремиер Кунева съобщи на българите, че държавата се справила отлично със силния снеговалеж, че координацията била добра и въобще – всичко било О Кей. Добре го беше казал професор Вучков: „Гледам и не вярвам на ушите си”. Все едно се отнася за казаното от висшата еврочиновничка, произведена в министър по бедствията и авариите. По това, апропо, Кунева много заприлича на една друга дама – госпожа Емел Етем. Защо у нас вече всеки дъжд, сняг или суша са природно бедствие, вземащо човешки и материални жертви? Става така, защото я няма държавата, защото не е ясно на кого са стотици язовири, защото речните корита се чистят само по счетоводни документи, защото се плащат колосални суми на фирми, които не вършат нищо, но са на „наши” хора, защото чиновниците все са изненадани от природата, защото политиците са заети да се карат, или да се хвалят, както е в случая с вицепремиерката. Оказа се, че един мокър сняг предизвика най-голямата катастрофа в енергийната ни система – 800 селища без ток, близо 100000 човека без светло и топло, бедстващи болни и премръзнали деца и старци. И вместо на ЕРП-тата, които все мамят какви инвестиции правят в мрежата, да бъдат наказани, се чува че ще се иска увеличение на цената на тока. Ще си плащаме и затова, че сме били на тъмно и студено…Както се казва – има две реалности в две Българии. Едната е на богатите и властимащите (често са едни и същи лица), а другата - на бедните и изморените да чакат светлото бъдеще. Едната отчита по телевизията успехи в борбата с бедствията, но другата няма как да го чуе, защото цяяла седмица няма ток...

Теофан Германов