Вестник Земя

Патриарх Неофит: Само единни можем да вървим напред

Властта забрави да отбележи ролята на Русия за освобождението ни, премиерът определи Турското робство като чуждо управление

Дни, като този ни убеж­дават за пореден път, че само в един­с­т­вото на цър­ква, народ и общес­тво — само, когато оставим в страни политичес­ките ни и други раз­личия, които ни противопос­тавят, можем да продъл­жим нап­ред към осъщес­т­вяване на завещаните ни от миналото високи образци на правос­лавна духов­ност, прос­вета и кул­тура, хрис­тиян­ска нрав­с­т­веност, и без­корис­тно родолюбие, заяви в словото си по случай Национал­ния праз­ник 3-ти март Негово Светей­шес­тво Бъл­гар­с­кият пат­риарх Неофит, който оглави панихидата и Благодар­с­т­вения молебен в храм-паметника “Св. Алек­сан­дър Нев­ски“, предаде БГНЕС. Пат­риар­хът посочи, че истин­с­ките и големи успехи на народа ни са идвали, тогава, когато е бил здраво стъпил върху суверен­ната дър­жав­ност и цър­к­вата. “Скъп е за паметта на всеки правос­лавен бъл­гарин Трети март, денят, с който за изс­т­радалия ни народ изгря свет­лината на свободата. Ден на радост и гор­дост, на почит и приз­нател­ност към всички предци, отдали силите си за нашето духовно и кул­турно въз­раж­дане. Към всички воини, които не пожалиха живота си за нашата свобода и най-вече благодар­ност към Бога, от когото е всяко добро. Всяко добро деяние идва от горе, затова този ден е и ден на нашите заупокойни и благодар­с­т­вени молитви към Гос­пода, който удос­тои с небесна зак­рила правос­лав­ния бъл­гар­ски народ и в благоп­риятно време отново го дарува с притежаваната по-преди свобода-духовна-с учредяването на Бъл­гар­с­ката екзар­хия и политическа-с под­пис­ването на Сан­с­тефан­с­кия мирен договор на 3 март, 1878 г.“, заяви още пат­риар­хът. В словото си той заяви, че оттогава и до наши дни бъл­гар­с­ката дър­жава и Правос­лавна цър­ква са извър­вели дълъг и трън­лив път на нови въз­ходи и изпитания. “Народът ни записа славни страници в хилядолет­ната си история и въп­реки труд­нос­тите пред, които бе изп­равен успя да влезе в третото хилядолетие с надежда за още по-добри дни-на благос­ловен въз­ход, по-високи идеали, които ни завеща правос­лав­ния дух от миналото“, заяви пат­риарх Неофит. В непос­ред­с­т­вена близост до храм-паметника “Св. Алек­сан­дър Нев­ски“, пред памет­ника на Нез­най­ния войн и базиликата “Света София“ за поредна година начал­никът на почет­ния караул официално пос­рещна дър­жав­ния глава. Президен­тът и Вър­ховен глав­нокоман­д­ващ Росен Плев­нелиев поз­д­рави строените пред­с­тавителни части, със­тавени от гвар­дейци, на площада пред Памет­ника на Нез­нания войн. Под звуците на Национал­ния пред­с­тавителен духов оркес­тър гвар­дей­ците донесоха национал­ния трибаг­реник и го издиг­наха на това знаково за Бъл­гария място. Поз­д­равителен адрес по случай Национал­ния праз­ник — 3-ти март отп­рави и министър-председателят Бойко Борисов. Случайно или не обаче премиерът пропусна да обърне внимание на голямата роля на Русия за освобож­дението ни. Освен това премиерът Борисов определи пет­веков­ното тур­ско роб­с­тво просто като „чуждо управ­ление“. “Уважаеми бъл­гари, Приемете моите поз­д­рав­ления по случай 137-та годиш­нина от Освобож­дението на Бъл­гария. На днеш­ния ден през 1878 година в Сан Стефано, две имеперии — Рус­ката и Осман­с­ката, сключ­ват пред­варителен мирен договор, една от клаузите на който е съз­даването на Княжес­тво Бъл­гария. С този акт бъл­гарите връщаме своята дър­жав­ност след близо 5 века чуждо управ­ление. Свободата ни обаче не идва даром. Тя е резул­тат от смелостта, дър­зостта и пролятата кръв на хилядите бъл­гар­ски въз­рож­денци, които организират широка национална съп­ротива, провеж­дат десетки въс­тания, с които в крайна сметка предиз­вик­ват Руско-турската война, и не на пос­ледно място — взимат решително учас­тие във вой­ната като опъл­ченци. Затова, 3 март е събирателен сим­вол както на свободата на Бъл­гария, така и на храб­ростта на всички онези наши прадеди, които пожер­т­ваха живота си, за да извоюват свободата ни“, се посочва в поз­д­равител­ния адрес. По думите на Борисов днес, 137 години по-късно, бъл­гарите се нуж­даем повече от всякога от смирение и единение. „Уверен съм, че само ако започ­нем да работим заедно за пос­тигане на национал­ните приоритети, ще успеем да променим съд­бата си и да пос­тиг­нем целите, които като нация си пос­тавяме. Примерът от бъл­гар­с­кото Въз­раж­дане ни показва, че сме народ, способен да промени хода на историята, стига да имаме ясна кауза. Нека и на днеш­ния 3 март да склоним глава пред под­вига на хората, които загинаха, за да живеем ние като свободни граж­дани. Но да не заб­равяме и завета на Васил Лев­ски, че в свободна Бъл­гария, всички граж­дани, независимо от тех­ния етнически и религиозен произ­ход, ще се под­чиняваме на един закон и ще бъдем рав­ноп­равни. Свободата е право, но и отговор­ност. Затова, 137 години след онзи исторически 3 март, трябва ясно да поемем отговор­ността си към нашите деди и да превър­нем родината си в онази прос­перираща европейска дър­жава, в името на която те пожер­т­ваха живота си. Пожелавам ви много храб­рост и силен дух. Бъдете горди от това, че сте бъл­гари и винаги пом­нете онези хора, на които дъл­жим свободата си.Честит Национален праз­ник“, се посочва още в поз­д­равител­ния адрес на Бойко Борисов.