Руските власти посочват антиизраелския бунт на летището в Махачкала като аргумент за ограничаването на платформата
Руските власти предприеха драстични мерки срещу популярната платформа за комуникация „Телеграм“ в две републики с преобладаващо мюсюлманско население. Според информация на Ройтерс, позоваваща се на руската държавна новинарска агенция ТАСС, достъпът до приложението е напълно блокиран в Чечения и Дагестан поради опасения за националната сигурност.
Решението идва след като руските разузнавателни служби са регистрирали тревожно нарастване на активността на въоръжени ислямистки групировки в двете републики, разположени в стратегически важния регион на Южен Кавказ.
Юрий Гамзатов, министър на цифровото развитие в Дагестан, обосновава решението с конкретен инцидент от близкото минало: „Телеграм често се използва от врагове, пример за което са безредиците на летището в Махачкала„, като поясни, че блокирането на приложението е взето на държавно ниво.
Връзка с антиизраелските протести
Гамзатов визира събитията от октомври 2023 година, когато на летището в столицата на Дагестан се разигра опасен инцидент. Стотици протестиращи нахлуха в летищния терминал с намерение да атакуват пътници, пристигащи от Израел. За щастие, никой от пътниците не пострада при инцидента, а впоследствие властите повдигнаха обвинения срещу няколко участници в безредиците.
Особено притеснителен за властите е фактът, че информацията за пристигането на самолета и призивите за антисемитско насилие бяха разпространени именно чрез местни канали в „Телеграм„. След инцидента от платформата осъдиха нападението и обявиха, че ще блокират каналите, разпространяващи подобно съдържание.
Този случай не е изолиран. През последните години „Телеграм“ се превърна в предпочитана платформа за комуникация в региони с нестабилна политическа обстановка поради своите функции за криптирана комуникация и относително слабата модерация на съдържанието в сравнение с други социални мрежи.
Блокирането на „Телеграм“ в Чечения и Дагестан повдига сериозни въпроси за баланса между националната сигурност и свободата на комуникация в руските републики, особено в контекста на продължаващото напрежение в региона на Кавказ.
