Българската туристическа индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства поради забавянето на обработката на работни и туристически визи за лица от трети страни, съобщава БНР. Ситуацията е засегнала най-вече секторите на туризма и строителството, като други отрасли също изпитват затруднения при обработката на заявленията за визи.
Проблемът се изостри след пандемията COVID-19, която доведе до промяна в работната сила, тъй като някои служители напуснаха сектора. Неотдавнашните промени, включително частичното присъединяване на България към Шенгенското пространство, изостриха трудностите при привличането на работници от трети държави. Меглена Плугчиева, бивш посланик на България и настоящ ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, подчертава, че намаленият капацитет на консулските служби и недостигът на персонал са основните причини за забавянето.
Друг проблем е, че значителна част от работниците от трети страни използват България само като транзитна точка за Западна Европа, а 40% от тях продължават пътуването си към други дестинации. Плугчиева предполага, че по-ефективен лицензионен режим за компаниите, които набират чуждестранни работници, би могъл да подобри ситуацията.
Министерството на туризма подчертава необходимостта от засилване на вътрешния интерес към кариерата в туризма и повишаване на престижа на сектора. Венелина Червенкова от министерството се застъпва за по-силни връзки между работодателите и учениците чрез дуални образователни програми и увеличаване на стажовете в реални туристически обекти.
Интересът от страна на граждани на трети страни към работа в България се е увеличил след началото на войната в Украйна. По данни на Главна дирекция „Миграция“ до август тази година са издадени близо 4000 разрешения за дългосрочно пребиваване, като 1600 от тях са предоставени с цел заетост.
За да се справи с тези проблеми, Министерството на туризма планира да проведе среща в края на туристическия сезон със съответните заинтересовани страни, за да разработи по-ефективен процес на наемане на работа. Това включва създаването на приоритетен списък с държави, за да се ускорят визовите процедури и да се осигури предвидимост за индустрията.
Според Георги Воденски, директор на дирекция „Консулски отношения“, недостигът на консулски служители, особено в пиковите периоди, е основен проблем. Въпреки че по време на натоварените периоди обикновено се назначават краткосрочни служители, бюджетните ограничения ограничават възможността за поддържане на тази подкрепа през цялата година. Консулските служби в градове като Астана, Ташкент и Ню Делхи отбелязват значително увеличение на броя на заявленията за визи.
Обработката на визи за туристи също е засегната от допълнителните проверки по Шенген, които усложняват и забавят процеса. Иван Мотев от Националния визов център отбелязва, че електронните визи, макар и планирани, едва ли ще бъдат въведени преди 2026 г.
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм препоръчва да се възприемат по-бързи практики за обработка на визи, подобни на тези в Гърция, южната съседка на България, за да се подобри ефективността при обработката както на туристическите, така и на работните визи.
