През първата половина на 2024 г. западните съюзници, включително България, Европейският съюз и Съединените щати, са закупили от Турция петролни продукти на стойност около 2 млрд. долара, които са били рафинирани от руски суров петрол, се посочва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за енергия и чист въздух (ЦЕЧВ). Тази търговия продължава въпреки санкциите, поради вратичка, която позволява на руския петрол да навлиза на тези пазари, след като е бил рафиниран в друга държава, например Турция.
В доклада се подчертава, че през 2023 г. петролният и газовият сектор на Русия осигурява 32% от федералния бюджет, което го прави ключов източник на приходи за Кремъл. През първите шест месеца на 2024 г. значителни количества петролни продукти, изнасяни за ЕС, включително за България, както и за САЩ, са били преработени в три турски рафинерии с използване на руски суров петрол.
Центърът за изследване на демокрацията и неговите партньори препоръчват на санкциониращите държави да забранят вноса на петролни продукти от рафинерии, преработващи руски петрол, като начин за затягане на санкциите и възпиране на трети държави да действат като посредници за руски суров петрол.
Според Politico тази схема, макар и технически законна, дава възможност на ЕС и неговите съюзници да продължат да купуват гориво с руски произход. Горивото, което веднъж е било рафинирано в страни като Турция, вече не се счита за руско съгласно действащите разпоредби. В доклада се отбелязва също така, че тази търговия е изгодна за компаниите и търговците, но спестяванията не са в полза на потребителите.
В доклада се дава пример с рафинерията „Star“ в Турция, собственост на азербайджанската SOCAR, която преработва почти 100% руски суров петрол. Значителна част от този нефт идва от „Лукойл“, което предполага, че нефтът от бургаската рафинерия може да е бил пренасочен към Турция и след това изнесен обратно към европейските и американските пазари.
Докладът критикува българските политици за това, че са запазили мълчание по въпроса за господстващото положение на „Лукойл“ на българския пазар, дори и след края на дерогацията. В анализа се посочва още, че данъчните приходи, събирани от Русия от продажбата на горива в западните страни, биха могли да финансират набирането на хиляди допълнителни войници за войната в Украйна.
