Урсула фон дер Лайен е споменала необходимостта от „гъвкаво прилагане на климатичните мерки“
Европейската комисия предвижда временно отслабване на санкциите за автомобилния сектор относно емисиите на въглероден диоксид, съобщи официално институцията през март 2025 година. Според ревизията на Регламент (ЕС) 631/2019, вместо годишен контрол се въвежда тригодишен адаптационен период, но дългосрочните цели за нулеви емисии до 2035 година остават непроменени.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е споменала необходимостта от „гъвкаво прилагане на климатичните мерки“ по време на срещата на 28 февруари 2025 година. Въпреки че не е посочила точната стойност на глобите от 95 евро за грам надвишени емисии, този параметър съответства на данните от първоначалния регламент от 2023 година, потвърдени от анализа на Европейската автомобилна асоциация (ACEA).
Мерките идват в момент, когато автомобилният сектор изпитва сериозен натиск. Изпълнителният директор на Renault, Лука де Мео, е заявил в годишния отчет на компанията за 2024 година, че европейските производители рискуват загуби от 15 милиарда евро при строго прилагане на сегашните норми. Независими икономисти от института Bruegel обаче смятат, че действителният финансов риск е между 7 и 12 милиарда евро, в зависимост от темпа на електрификация.
Международен контекст
Решението на Европейската комисия трябва да се разглежда и през призмата на нарастващото външнополитическо напрежение. Администрацията на президента Доналд Тръмп обяви на 15 февруари 2025 година намерението си да въведе 25% мита върху европейските автомобили, което създава допълнителен натиск върху Европейския съюз да подкрепи местните производители. Това се потвърждава и от анализ на Международния валутен фонд.
Американският държавен секретар Майк Помпео е заявил, че САЩ ще преразгледат плановете си за митата при „реална промяна в климатичната политика на ЕС“, което поставя допълнителен политически натиск върху европейските лидери.
Противоречиви реакции
Новите мерки срещат разнопосочни реакции. Организацията Transport & Environment критикува решението, твърдейки че то „забавя зеления преход“. Те са публикували доклад на 1 март 2025 година, според който 60% от европейските автомобилни компании вече са изпълнили целите за 2025 година.
Профсъюзът IndustriALL е изразил опасения, че по-гъвкавите правила могат да доведат до съкращения в секторите, свързани с производството на електромобили.
Екологични активисти от Greenpeace са провели протест пред сградата на Европейската комисия в Брюксел, изгаряйки макет на дизелов двигател и наричайки решението „екологичен саботаж“.
Очаквания за сектора
Според анализ на консултантската компания Roland Berger, 40% от европейските автомобилни заводи ще се сблъскат с оперативни трудности при незабавно прилагане на строгите норми.
„Липсата на достатъчно зарядна инфраструктура в Източна Европа прави прехода нереалистичен“, коментира пред „24 часа“ доктор Катерина Михова от Софийския университет.
Аналитици от J.P. Morgan очакват рязък скок в цените на електрическите автомобили през 2026-2027 година, когато изтече транзитният период. Паралелно, производителите на батерии като Northvolt и CATL са обявили разширяване на производствата си в Унгария и Полша.
Европейският парламент ще гласува в сряда (5 март 2025 година) спорните изменения в Регламента за емисиите на CO2 за леките автомобили. Предложението на Комисията, подкрепено от Германия и Испания, дава тригодишен адаптационен период на производителите, но запазва финалния краен срок за 2035 година.
