В германския град Офенбах се е установила малка българска общност, в която живеят близо 6000 българи, съставляващи около 4% от населението на града, пише Deutsche Welle. В момента българите са втората по големина група чужденци, които получават социални помощи там. Въпреки усилията на общинските и социалните служби, бюрата по труда, здравните и образователните структури и хуманитарните организации да интегрират тези хора, културните и комуникационните бариери често водят до предизвикателства.
Информационна сесия, проведена от Бюрото по труда MainArbeit и проекта CRIS, подкрепен от ЕС, имаше за цел да разгледа тези проблеми. Според германските участници много от тези българи говорят предимно турски език и може да са от ромски произход. Те пристигат в Германия до голяма степен неподготвени, без да познават немския език и културните норми, и често са изправени пред трудни условия на живот.
Въпросът защо тези мигранти идват в Германия е сложен. Те търсят по-добри икономически възможности, по-високи доходи и по-добро образование за децата си, но също така бягат от социалната и етническата сегрегация в родината си. Много от тях обаче пристигат без подходяща подготовка и срещат трудности при адаптирането си към новата среда.
Семинарът обърна внимание на различни ежедневни предизвикателства, с които се сблъскват тези мигранти, включително трудности при определянето на това дали българското им образование отговаря на германските стандарти и разбирането на семейната динамика в големите мигрантски домакинства. Въпроси като това как се вземат решенията в тези семейства и ролите на различните членове на семейството често са непрозрачни.
Специално внимание беше отделено на младите жени, като програмите имаха за цел да ги запознаят с правата и възможностите им в Германия. Тези инициативи имат за цел да предложат по-добри перспективи от ранната бременност и да насърчат образованието и професионалното развитие. Един от участниците описа ситуация, свързана с 13-годишно момиче, което вече е родило, като подчерта необходимостта от по-добра подкрепа и разбиране на подобни случаи.
Проблемите в общуването също представляват значителен проблем. Семействата на мигрантите често се сблъскват с езикови бариери, като възрастните говорят на турски език, по-големите деца използват български, а по-малките учат немски. Това езиково разделение създава търкания в домакинствата и усложнява усилията за интеграция.
