Раздутите текущи разходи поставят под въпрос фискалната стабилност на страната
Бюджетната рамка, която правителството предлага, крие сериозни рискове за финансовата стабилност на България. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван днес, 28 февруари 2025 година, страната ни може да удвои държавния си дълг в рамките на едно десетилетие.
Експертите от ИПИ алармират, че приетият наскоро Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 година очертава тревожна перспектива. Според базовия сценарий на документа, без промяна в структурния първичен баланс, държавният дълг на България ще достигне 55,4% от БВП през 2038 година. Дори при по-оптимистичния сценарий с фискална корекция, нивото ще бъде 45,3% от БВП, което представлява почти двойно увеличение спрямо сегашните 24-25%.
За разлика от северната ни съседка Румъния, която вече прескочи границата от 50% държавен дълг и се очаква да достигне близо 60% през 2026 година, България засега поддържа дефицит около 3%, но е застрашена от навлизане в период на сериозен ръст на задълженията.
Раздути разходи и червени сигнали
Основен проблем, който анализаторите на ИПИ открояват, е значителното разминаване между проектобюджета за 2025 година и фискалните правила. Текущите разходи за заплати, издръжка, субсидии и пенсии нарастват с цели 16,4% при очакван номинален ръст на икономиката под 7%. Разликата от 3 процентни пункта увеличава делът на текущите разходи спрямо цялата икономика, което е в противоречие с правилото нарастването на разходите да бъде обвързано с номиналния ръст на икономиката.
„Раздуването на текущите харчове на държавата, начело със свръх увеличението на заплатите на полицаи и военни, е големият проблем в бюджета и трябва да се преразгледа между първо и второ четене в парламента„, подчертават от института.
Според средносрочния план нетните първични разходи трябва да нарастват средно с 4,9% годишно в периода 2025-2028 година, но голяма част от този ръст ще бъде изконсумирана още през първата година. За да се компенсира това разминаване, в средносрочната рамка е заложено почти замразяване на разходите за заплати между 2026 и 2028 година (ръст от около 1,5% годишно), което експертите определят като „практически почти невъзможно“.
Милиардите за ББР – втори бюджет в сянка
Друг сериозен проблем, който анализаторите открояват, е планираното наливане на 7,2 милиарда лева като капитал в държавни дружества, което ще доведе до извънредно висок ръст на държавния дълг. Заложеният нов дълг от 18,9 милиарда лева значително надхвърля средствата, необходими за финансиране на дефицита и очакваните плащания по дълга през годината.
Най-големият бенефициент ще бъде Българската банка за развитие (ББР), която ще получи капиталова инжекция от 4 милиарда лева. От ИПИ отбелязват, че това е втори пореден проектобюджет, който предвижда огромни средства за ББР. Първо служебното правителство залагаше на участие на банката в идеята за данъчна амнистия, а сега редовният кабинет предлага дори по-голяма подкрепа.
„На фона на трагичния публичен образ на ББР, както и фактът, че бивш изпълнителен директор е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е абсолютно недопустима„, категорични са от ИПИ.
Необходими мерки
Анализаторите предлагат три основни мерки за коригиране на ситуацията:
- Връщане на текущите разходи на устойчиви нива от 33-34% от БВП, което включва преразглеждане на правилата за увеличение на заплатите в определени сфери.
- Подкрепа на приходната част с дискреционни мерки като корекция в тол системата и облагането на хазарта, вместо вдигане на осигуровките.
- Прекратяване на опитите за извънредно увеличение на дълга и финансиране на държавни дружества, което крие „огромен корупционен риск„.
Според експертите от ИПИ, ако тези мерки бъдат пренебрегнати, България влиза в пътека, която води към по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприемачи, инвеститори и работещи, както и към сериозно увеличение на държавния дълг в следващите години.
