Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет05062020

Брой 104, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.73852 BGN ↓ 1 GBP = 2.18078 BGN ↓ 1 CHF = 1.8133 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Орелът между Мечока и Дракона

Орелът между Мечока и Дракона

Провалиха се не „режимите“, а „демокрациите“! Да не говорим, че „всевластният елит“, който в ужаса си да не загуби позиции, може да пусне още някой вирус, предвид че целият свят е опасан от американски секретни биолаборатории

Орелът, мечката и драконът са символите на трите основни страни, между които се води геополитическа търговска, финансова, хибридна, студена, информационна, идеологическа, цивилизационна война през последните години – САЩ, Русия и Китай.  САЩ в своята стратегия за национална сигурност обявиха официално Китай и Русия за свои основни врагове. И сега, когато целият свят се тресе от коронавирус Орелът подскача между Мечката и  Дракона и се опитва злобно да ги клъвне, където и както може.

Обичайно американските експерти вместо да се заемат с финансовия олигархат, обезумял от алчност и стремящ се да предизвика „шок и ужас“, или Русия ще „сдържат“, или Китай.

Поредната им интелектуална „изцепка“ е стратегията на Центъра за нова американска сигурност (Center for a New American Security) от края на януари 2020 г., озаглавена „Срещу китайското предизвикателство: Подновяване на американската конкурентоспособност в Индо-Пацифика“.

Накратко, „мъдреците“ умуват откъде да захапят Китай, но този път по-„нежно“, с веруюто, че заразата ще дестабилизира китайската власт. Номерата обаче са старите и добре познати: ще преначертаем картата на Индо-Тихоокеанския регион, „опирайки се на американските съюзници и партньори“, и мобилизирайки целия антураж от „идеологически, технологични, финансово-икономически, военни и дипломатически средства“, под общото название „гъвкаво сътрудничество“, което трябва да осигури предимства на САЩ в борбата с Китай.

В самия Китай „задачата“ е да се мобилизират нови групи от „заинтересовани страни“, които притежават необходимите ресурси за прилагане на американската стратегия. Последната, вероятно е съобразена с доклада на корпорация РАНД от 2019 г., в който се  признава, че „американските съюзници Австралия, Япония, Филипините и Южна Корея все повече се отделят от Съединените щати, взаимно обвързвайки се на високо ниво в областта на сигурността и отбраната, съвместно развиват отбранителната си индустрия, провеждат двустранни учения и/или подписват споразумения, даващи възможност за сътрудничество и обмен на информация… „

Парадоксът е, че докато „мъдреците“ стратегизират обръщането на тенденциите, Пентагонът продължава да извива ръце, принуждавайки „съюзниците“ в Източна Азия да се откажат от военно-техническото сътрудничество с Русия, под заплаха от санкции съгласно (малоумния) закон за „Противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ (CAATSA) от 2017 г., приложен спрямо Иран, Русия, Северна Корея и кой ли още не.

В средата на март т.г. забраниха на Индонезия да закупи изтребителите Су-35, а миналата година скочиха и на Индия (на която основно разчитат в Индо-Пацифика), заради сделката за С-400 „Триумф“. Логично, Нарендра Моди действа на принципа „кучетата си лаят, керванът си върви“. Индия не само ще купи ПВО системите, но на Икономическият форум във Владивосток (септември 2019г.) подписа с Русия ок. 50 споразумения в различни области, включително за зона за свободна търговия между Индия и Евразийския икономически съюз (ЕАЭС), каквато ЕАЭС има с Виетнам и изгражда с Иран, Египет, Южна Корея, Сингапур, Индонезия…. и Сърбия!

За сведение, въпреки турбулентната икономическа среда, общият външнотърговски оборот на ЕАЕС за 2018 г. нараства с 18,8% спрямо 2017 г. От 2014 (когато е създаден) до 2018 г. външната търговия на държавите-членки се е увеличила с 30%. А през 2018 г. е подписан Меморандум за разбирателство между ЕАЕС и 10-те страни в АСЕАН (сред които и Филипините), което създава основа за формиране на диалогова площадка за обсъждане на широк кръг въпроси на взаимодействието между интеграционните блокове в мащабите на цяла Евразия.

В контекста на последното, поне мен не ме учудва смелостта и решителността на президента Р. Дутерте, който 

прекрати военния договор със САЩ и обяви, че страната повече няма да купува от тях оръжия и военна техника.

Причината, която изтъкна е „критиката на Вашингтон към кампанията на филипинското правителство срещу разпространението на наркотици“, а всички знаем кой разпространява наркотиците във Филипините. От своя страна, на 3 октомври, 2019 г. Вл. Путин заяви, че ще помогне на страните в Югоизточна Азия (и в частност Филипините) в борбата с тероризма.

И точно в същия месец, на 18 октомври 2019 г., няколко седмици преди съобщенията за първите случаи на COVID-19 в Китай, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, университетът „Джонс Хопкинс” и Световният икономически форум организират „Събитие 201“ – „Пандемия на високо ниво“. На сайта на събитието е посочено: „Експертите са съгласни, че е само въпрос на време една от тези епидемии да стане глобална – пандемия с потенциално катастрофални последици.“

Каквито и съмнения да имах относно произхода на истерията около COVID-19 Джордж Фридман (бившият шеф на агенция Стратфор) моментално ги разсея. В  „Специален доклад“ със заглавие „Коронавирусът. Колективен труд: медицински, икономически и геополитически въздействия“ („Coronavirus. Collected Works: Medical, Economic and Geopolitical Impacts“, на новата му аналитична структура „Geopolitical Futures“, се разглеждат различни варианти на развитие на кризисната ситуация.

Повечето доклади в сборника са на Фридман и всички те се опитват да внушат неконтролируемост на ситуацията:

„Епидемията е извън компетентността на световните лидери.“ „Страхът от смъртта ще извади света от контрол“; „Вирусът възникна в авторитарен Китай“-  категоричен е Фридман, и „показа границите на човешката сила, дори в Китай. Пекин настоява, че ще се справи с вируса, и че ще спре разпространението му, но реалността е, че Китай е обзет от страх….“   (стр. 36-37).

Прогнозирането в тези агенции се прави чрез разузнаване и моделиране. Целта му е да „форсира“ реализацията на предварително проектирани събития, а в 99% от случаите, тези проекти, наричани „прогнози“ са за дестабилизация на държави (което неизбежно включва хаос, разруха, екологични кризи, бежанци и разбира се, редукция на населението).

Стратегът не предвижда мащабите на разпространението на вируса в Америка, нито че Китай предлага помощ! Но е убеден, че „китайското правителство, както всяко друго, ще бъде обвинено в неправилно управление на кризата и неразбиране на икономическите последици.“ „И тук можем да си поиграем“ – продължава Фридман, с типичния за него цинизъм: „защото коронавирусът не е нито геополитическо, нито политическо събитие, но лесно може да се превърне в такова, при което напрежението в страната да ескалира и международната позиция на Китай да се трансформира, а с това и международната система.“ „Русия и страните от Централна Азия са сред първите потърпевши. Китай е основен търговски партньор за тези държави…и дисбалансите в търговията може да се отразят на и без това крехките им икономики…“ (стр. 11- 14).

Поне на мен, конкретно неговите доклади ми се струват писани далеч преди разпространението на заразата. Но така или иначе, Фридман отново не „уцели“ как ще се развият нещата в Китай и Русия. За разлика от него, Филип Орчард поне се е сетил да „ъпгрейтне“ анализа си спрямо тенденциите към 13 март. Той признава, че мащабната мобилизация на Китай срещу вируса му помага да овладее ситуацията…Но „Ако Си Дзинпин е в безопасност на своя престол, царството му се клати.“ Защото разпространението на кризата е огромен проблем за Китай; вероятно ще продължи месеци и може да ескалира отново през есента“ (последното се повтаря на няколко места в текста). А колкото повече

европейската икономика и тази на САЩ се забавят

, толкова повече западното търсене на китайски стоки ще намалява… „Вече почти десетилетие чакаме следващия голям шок, който ще изпита устойчивостта на системата, ръководена от Китайската комунистическа партия. Предполагахме, че най-вероятният шокът ще дойде от външни сили. Оказва се, той дойде отвътре, разпространи се в останалия свят и вероятно ще се върне като бумеранг.“ (стр.51- 52).

Що се отнася до Иран, Каролин Роуз не премълчава, че „през последните две години Съединените щати приложиха кампания за максимален натиск над Техеран, с надеждата, че икономическите ограничения ще предизвикат социални вълнения и ще ограничат иранското влияние в Близкия изток.“ Санкциите, „целящи осакатяване на иранската икономика доведоха до известни обществени вълнения, но не и до преврат. Затова пък „Коронавирусната епидемия има потенциал да подкопае режима по начин, по който американските санкции никога не биха могли.“ (стр. 32).

Останалите доклади в общи линии продължават в същата посока. Но тенденциите се движат в обратната. Осъзнавайки това, стратезите от най-влиятелният „мозъчен тръст“ Council on Foreign Relations (CFR) отново решили да „привличат“ Русия на своя страна. Вашингтон бил „готов да спре разширяването на НАТО и да признае Крим за руски, ако Москва му стане съюзник срещу Китай“….

Както посочва И. Данилов, който подробно анализира стратегията, „до тук – нищо ново“. Новото е признанието, че „САЩ вече не могат сами да победят целия свят. Нещо повече, те не могат да победят сами дори Китай.“

Но това не е единственото място, на което срещаме същото признание. Комисията по Стратегията за национална сигурност на САЩ излезе с доклад, в който се казва, че „в цяла Евразия влиянието на Америка отслабва. Регионалните военни баланси в Източна Европа, Близкия Изток, Тихия океан се променят по категорично неблагоприятни начини…“.

Колкото до Русия, амбициите на вашингтонските мъдреци са безвъзвратно закъснели.

Партньорството на Москва с Пекин е определено като „стратегическа устойчивост в дългосрочна перспектива.“

То съчетава в себе си четири преимущества, които другите държави не притежават: Първо, запазва пълната свобода в отношенията им с трети страни, изключвайки взаимни обвинения в нарушаване на каквито и да е задължения. Второ, без да се явява съюзничество по интензивност, ниво на доверие, дълбочина и ефективност, то на практика многократно го превъзхожда. Трето, по своя потенциал, даденият формат е способен да встъпи в качество на самостоятелна геополитическа сила, сдържаща потенциалните противници. Четвърто, РФ и КНР, освен собствено двустранните си функции, съумяха да адаптират партньорството си в решение на практически всяка глобална и регионална ситуация, съхранявайки бързината на взимане на решения, тактическата гъвкавост и стратегическата устойчивост.

Настоящата кризисна ситуация за пореден път потвърждава всичко това. Провалиха се не „режимите“, а „демокрациите“! Излишно е да посочвам, че Москва и Пекин действат в тандем, заедно с Куба, че и с Венецуела, за да я овладеят. Въпреки, че не бих я нарекла „пандемична криза“, тя не бива да се подценява; резистентността към антибиотиците е факт не от днес, бактериите и вирусите мутират…Такъв е в момента проблемът в Италия…Но тези държави са наясно, че само съгласуваните колективни действия и солидарността могат да спасят настоящия безпрецедентно в историята взаимосвързан свят. Да не говорим, че „всевластният елит“ – както често го определят, в ужаса си да не загуби позиции, може да пусне още някой вирус, предвид че целият свят е опасан от американски секретни биолаборатории.

Д-р Вихра Павлова

От „Клуб 24 май”

 

България

Икономика

Скъпото парно паникьоса Борисов

Скъпото парно паникьоса Борисов

Премиерът е недоволен от плановете на регулатора да вдигне цената на топлоенергията с над 20% за София от 1 юли въпреки много по-евтиния газ...

Прочети още:

Loading...

Култура

Кинофестивалът в Кан обяви официалната си селекция

Фестивалът в Кан бе анулиран тази година, заради пандемията, но излъчи своята селекция. Филми на режисьорите Уес Андерсън, Франсоа Озон и Ст...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Разочарование за Кирил Десподов и Щурм

Щурм (Грац) записа загуба с 1:2 у дома от Волфсбергер при подновяването на австрийското футболно първенство след пандемията. Българският...

Прочети още:

Loading...

Земеделие