Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет20072018

Брой 142, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68446 BGN1 GBP = 2.19465 BGN1 CHF = 1.68446 BGN
Back Вие сте тук:Начало Репортаж (3) Мисия „Трън”

Мисия „Трън”

Природата е злато

Добре дошли в едно диво и непокът­нато кътче от Рая! Тук, с помощта на крис­тално чис­тия въз­дух, невероятно раз­нооб­разна природа и богато културно-историческо нас­лед­с­тво, ще се отдалечите от забър­заното и нап­рег­нато ежед­невие, за да си починете по най-добрия начин”, това привет­с­т­вие можете да прочете на заг­лав­ната страница в сайта на Община Трън.

От там също така призовават:

Пазете природата такава, как­вато е, за да може и тези след вас да й се порад­ват”.

В същото мес­т­ните хора се обез­покоени, че златодобивът може да унищожи красивата природата и живота в това райско кътче.

За това ни раз­казаха от сдружение „Трън”, чиято мисия е да го съх­ранят.

В края на месец април 2016 съв­сем случайно научих от админис­т­ративен служител (по няколко неволно изпус­нати думи) за гот­вен проект за златодобив в род­ния ни край”, раз­каза пред „Земя” пред­седателят на сдружение „Трън” Румяна Боянова.

След дълго тър­сене в уеб­сайта на РИОСВ — Пер­ник, тя отк­рива пуб­ликуван един документ, от който става ясно, че проб­лемът е сериозен.

Пос­ледва период от 2 сед­мици, в който за първи път през живота си не можех да заспя нощем, тряб­ваше да нап­равя нещо. Моето родно село — Ерул ще бъде едно от най-засегнатите села, ако този проект се реализира. Започ­нах да обикалям къщите и да се срещам с хората. Както пред­полагах — никой не знаеше. Не съм сигурна, че могат да се опишат с думи израженията на мес­т­ните, които раз­бираха за новите планове за златодобив.

Повечето от тех­ните родители, баби и дядовци са работили в небезиз­вес­т­ната в района мина „Злата”. Били са щас­т­ливи, че имат работа, докато не са започ­нали да умират на 4050 годишна въз­раст”, обясни Боянова. Силикоза е официал­ната причина за смъртта им, но „имаше и нещо друго”, каз­ват хората — “имаше радиация“, каза още тя.

Мина „Злата”

Редов­ната екс­п­лоатация на мината започва през 1939 г., когато са получени пър­вите 25 кг злато. През 1940 г. годиш­ният добив дос­тига 272 кг злато и 205 кг нерафинирано сребро.

В след­ващите две години годиш­ният добив е 150200 кг.

През 1943 г. обаче мината е зат­ворена, екс­п­лоатацията — преус­тановена. За този първи период от същес­т­вуването на мина “Злата“ е получено около 800 кг злато.

След някол­когодишно прекъс­ване на тър­сещите и добивни работи, през 1948 г. геолож­ките проуч­вания са възоб­новени. През 1953 г. се възоб­новяват и добивът. През 1959 г. е екс­п­лоатирана предимно “Главна жила“. В началото на 60-те години годиш­ният добив е бил около 100120 кг. , именно тогава Петър Кос­тов започва да работи в мел­ницата на мината. Днес 74-годишният мъж си спомня за прекараните месеци в „Злата”.

Бях млад, едва 17-годишен, когато започ­нах работа в мината”, раз­каза ни той.

Издър­жах три месеца, като се има пред­вид че не съм влизал в галериите”.

На въп­рос дали поз­нава хора, които са работили в тях, той отговори:

Поз­навах много хора, но повечето, да не кажа всички, починаха.

Мината е квар­цова и всич­кият този прах отиваше дирек­тно в белите дробове на работ­ниците. Млади си отидоха на по 40 години”, посочи Петър и добави: „работа имаше, но хората умираха”.

Екс­п­лоатацията на мината е прек­ратена през 1974 г..

В началото на 90-те години, се извър­шва екс­перимен­тален добив, но с Пос­танов­ление № 163 на Минис­тер­с­кия съвет от 20 август 1992 г. за прек­ратяване на дей­ността по добив на уран и пос­лед­ващо Пос­танов­ление № 56 на Минис­тер­с­кия съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прек­ратяване на дей­ността и лик­видиране на пос­лед­с­т­вията от добива и преработ­ката на уранова суровина, мина „Злата“ е зак­рита поетапно до 31.12.1995 г. като уранодобивно пред­п­риятие.

Новият проект

Инвес­тицион­ното пред­ложение на „Евромакс сър­висиз” ЕООД пред­вижда добив на руда от отк­рити и зак­рити руд­ници, изг­раж­дането на две хвос­тох­ранилища и обогатителна фаб­рика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км.

Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудоп­рояв­ление „Злата”. Районът се намира между села във високите части на Ерул­ска планина, водос­бор на няколко реки, които са приток на река Ерма. Пър­вата зона включва 3 под­земни руд­ника, а втората — 3 отк­рити руд­ника, 2 хвос­тох­ранилища и обогатителна фаб­рика.

Пред­вижда се тран­с­пор­тът на рудата да се осъщес­т­вява от камиони с товароносимост от 30 т., които да минават от едната към другата зона през цялата община.

Новият проект започва през 2004 година, със сключен договор между фирма „Мар­терн” ЕООД и Минис­тер­с­тво на окол­ната среда и водите (МОСВ) за тър­сене и проуч­ване. Договорът е продъл­жен с 2 години през 2007 и още вед­нъж за още две години през 2009 година.

Именно заради второто продъл­жаване на договора преди дни сдружение „Трън” сезира прокуратурата.

Причината — нелегитимен под­пис на минис­тър, с който е продъл­жен срокът на договора за тър­сене и проуч­ване на злато в общината.

Под­писът е на Нона Кара­джова — минис­тър на окол­ната среда и водите в периода 20092013. Договорът е под­писан на 10 юли 2009 година, а тя е положила клетва като минис­тър 17 дни по-късно — на 27 юли.

Нелигитим­ността на под­писа от сдружението установяват след отп­равено от тях искане за дос­тъп до общес­т­вена инфор­мация до Народ­ното съб­рание. Оттам е вър­нат отговор, че Нона Кара­джова е изб­рана за минис­тър на окол­ната среда и водите с решение на Минис­тер­ски съвет, прието от НС на 27 юли 2009 г.

Поради това е отп­равено е искане до минис­т­рите на енер­гетиката и на окол­ната среда и водите за спиране на процедурата за тър­сене и проуч­ване на метални полезни изкопаеми.

Миналата сед­мица стана ясно, че има въз­мож­ност казусът да бъде решен и демок­ратично.

Кметът на Трън Станис­лав Николов е отп­равил пред­ложение към общин­с­кия съвет за свик­ване на референ­дум за златодобива.

Ако пред­ложението бъде прието, мecт­нитe caми ще могат дa peшaт дaли дa имa злaтнa минa в peгиoнa или нe, като отговорят на въп­роса:

“Съг­ласни ли сте община Трън да не одоб­рява уст­ройс­т­вени планове, пред­виж­дащи добив и преработка на под­земни богат­с­тва?“

Какви са пос­лед­с­т­вията за природата?

През 2011 г. инвес­титорът внася в МОСВ геоложки док­лад за отк­рити запаси от злато – 1,84 грама в тон руда. Инвес­тицион­ното намерение е изп­ратено за съг­ласуване към Регионална инс­пек­ция по околна среда и води – Пер­ник (РИОСВ– Пер­ник) и басей­нова дирек­ция.

Екс­пер­тите издават становище, че под­поч­вените води в района и тези на река Ерма ще бъдат трайно и необ­ратимо увредени, поради което РИОСВ — Пер­ник прек­ратява процедурата.

През 2013 година, след смяна на соб­с­т­веността на инвес­титора и промяна в инвес­тицион­ното намерение, МОСВ отменя решението на РИОСВ и дава ход на проекта.

За изсичане са пред­видени около 2100 дка широколис­тни гори или иначе казано — 700 000 броя дър­вета. Ще бъдат засег­нати голям брой редки и защитени видове рас­тения и животни. 

От сдружението раз­полагат и с документи по Закона за дос­тъп до общес­т­вено инфор­мация, които по думите им нед­вус­мис­лено доказ­ват наличието на сериозни залежи от уран и радон (радиоак­тивни елементи) в района, в който е пред­виден отк­рит добив на злато.

Цветелина Цветанова

Икономика

България подаде писмо за близко сътрудничество с ЕЦБ

Бъл­гария подаде писмо за близко сът­руд­ничес­тво с ЕЦБ

Правител­с­т­вото вчера даде ман­дат на финан­совия минис­тър да подаде официално заяв­ление за осъщес­т­вяване на близко сът­руд­ничес­тво с Европейска…

Прочети още:

Loading...

Култура

“Сигнал“ с грандиозно шоу в Пловдив

“Сиг­нал“ с гран­диозно шоу в Плов­див

Концертът по повод 40-годишния юбилей на групата ще се състои на 2 август от 20:30 ч. на сцената на Летния театър

Събитието е част от нац…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие