Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед05042020

Брой 64, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.79335 BGN ↑ 1 GBP = 2.22917 BGN ↑ 1 CHF = 1.85369 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Априлското Въстание – българският подвиг

Априлското Въстание – българският подвиг

Априлското Въстание – българският подвиг

Младите българи трябва да познават делото на Левски и Ботев, на Бенковски и Стамболов, на хилядите българи, повели отчаяна, но героична битка за свобода

Годината е 1876, денят 20 април – една паметна дата в българската история. На нея нашите предци се вдигат срещу цяла империя в името на едно – свободата. Макар действията им да не водят пряко до нея, те си остават един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на по-висше благо.

Как обаче се стига до избухването на Априлското въстание?

Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка криза сред революционното движение. Неуспешните опити да се намери заместник на Апостола, нескончаемите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от движението през 1874 година водят до разцепление вътре в БРЦК. Христо Ботев застава начело на Българския революционен комитет (БРК) в обстановка на обявен банкрут на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина.

Гениалният поет не може да не се възползва от поредното разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва недостатъчно и т. нар. Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, несправедливо обвинен, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се оттегля. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното движение без ръководство. Някои от неговите членове отчитат задълбочаването на Източната криза и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те сформират т.нар. Гюргевски революционен комитет

състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит

, разочаровани от досегашните безплодни усилия. През ноември-декември 1875 година в дълги заседания те решават да се пристъпи към организиране на ново всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници.

В първите дни на новата 1876 година определените апостоли преминават река Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги очаква много работа, а и много разочарования. Още в самото начало предвиденият Софийски окръг се проваля, апостолите са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят. Затова и на места апостолите използват различни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия само чакат въстанието, за да обявяват война на Цариград. Масово разпространение придобива твърдението, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало „Туркия ке падне”.

В Търновски революционен окръг главният апостол Стефан Стамболов прехвърля цялата организационна тежест на местните дейци, които разгръщат енергична дейност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, но не могат да решат проблема с липсата на оръжие.

Във Втори окръг с център Сливен между самите апостоли има противоречия относно тактиката, а и местните комитети настояват за четнически действия.

Сериозни пропуски има и в Трети – Врачански окръг, където липсата на оръжие и на координация се оказва решаваща.

Най-организирано действат апостолите в Четвърти окръг, основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, подготвят се складове и лагери в планините. Общото събрание на комитетите от Четвърти окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май.

Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а

Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание.

Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага.

Когато „Кървавото писмо” достига Търновско, властите вече са взели мерки. Все пак тук въстание избухва, макар и не в предвидения мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно сражение в Дряновския манастир.

Въстание в истинския смисъл в Сливенско няма, апостолите съставят чета, която след тежки боеве е обкръжена и разбита.

Комитетите във Врачанско проявяват колебания и в крайна сметка решават да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се предвижда тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, но те отказват и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския кораб „Радецки”, скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето започва безсмъртният поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско така и не избухва, четниците водят сами тежки боеве срещу превъзхождащия ги противник.

На 20 май, при неизяснени обстоятелства, даващи възможност за различни хипотези, Христо Ботев пада убит. След смъртта на войводата си, четата се разпада на групи, които са унищожени една по една.

По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и четата на Таньо Стоянов, която след героичен поход е унищожена.

С разгрома на двете чети Априлското въстание фактически завършва. То е предизвикателство към Високата порта и е потушено с целенасочена жестокост и то дори извън въстаналите райони. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца, мъже.

Зверствата не остават скрити от световната общественоста. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с участието на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, предизвикали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3 000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като

Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите.

В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до огромен обществен отзвук в православна и славянска Русия и до началото на Руско-турската освободителна война и освобождението на България.

Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлото здание на своето бъдеще. Светлите български синове и дъщери поемат по пътя на безсмъртието и плащат с живота си, честта си, имота си и благоденствието на семействата си. Всичко това в името на правото всеки българин да бъде свободен.

Нека се поклоним пред подвига и саможертвата им.

Вечна им памет!

Борис Симеонов Тодоров

Ученик в СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон”, Перник