Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря16102019

Брой 200, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.77303 BGN ↑ 1 GBP = 2.22296 BGN ↓ 1 CHF = 1.78078 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Спомен за войнишкия паметник в Драганово

Спомен за войнишкия паметник в Драганово

В средата на миналия век, през 30-те години, Обществен комитет в село Драганово, Горнооряховско, начело с учителя по телесно възпитание Петър Петров, се захваща да издигне в центъра на селото паметник на загиналите драгановчани в Балканската и Първата световна войни.

Спомени за това събитие остави Божана Петрова, дъщеря на Председателя на обществения комитет: „Беше лятото на 1937 г. Бях ученичка в прогимназията. Още не бях ходила в София, а мечтата ми бе да посетя столичния град. Имах обещанието на родителите си, че ще ме заведат там при първия удобен случай. Очаквах го с нетърпение.

Този летен ден, както обикновено, татко излезе да пазарува. Не се забави много. Завърна се загадъчно усмихнат. Така се усмихваше баща ми, когато се готвеше да съобщи нещо интересно. Поговори малко с майка ми и после дойде при мене. Бродирах си на сянка под сайванта. Татко подхвана – Утре заминавам за София да транспортирам фигурата за паметника на площада. Ще дойдеш с мене! – Подскочих от радост и хвърлих ръкоделието. Най-после дългоочакваният случай беше дошъл. Отивам в София.”

Баща и дъщеря пътували на другия ден през нощта, за да са сутринта в София. Нощното пътуване било изморително и отегчително, но малката пътничка дори не мигнала от вълнение. От гарата направо се озовали в една къща с малък двор пред нея, който й направил силно впечатление – навсякъде били разхвърлени парчета суха глина и гипс, греди и дъски с различни размери, стълби-малки и големи. В центъра на двора Божанка вижда нещо интересно – грамадна бронзова фигура на войник, застанал в позата „на нож”. От къщата излезли две млади усмихнати жени, които посрещат дошлите гости. След представянето Божанка разбира, че това са творците на паметника – скулпторките Мара Георгиеви и Васка Емануилова. Баща и дъщеря заобикалят и разглеждат бронзовата фигура. На дъщерята е много интересно как тези малки жени са направили този грамаден войник. На въпроса „Знаеш ли кой е този войник”, зададен от едната скулпторка, Божанка казва, че не знае. „Това е един драгановски войник, загинал за Родината”-последвал отговор.

Тя помислила, че това може да е нейният чичо Христо, брат на баща й, загинал във войната. А това може да е някой незнаен за нея. 130 драгановчани са оставили костите си по бойните полета. Докато тези мисли минават през главата й, едната скулпторка изчезва някъде и след малко се появява с фотограф. Решили да направят снимка на своето творение, преди да замине на местоназначението си. До грамадния войник поставили нея-малката драгановчанка. Снимка за спомен, която тя пази и до днес в ученическия си албум.

Войникът отпътувал за Драганово, натоварен на камион, а тя с баща си се върнали с влака. Още щом пристигнали в къщи, Божанка изтичала на улицата да се похвали на децата в махалата че е била в София, и най-важното, че първа е видяла бронзовия войник за новия паметник. Тя признава, че такива са били нейните детски вълнения тогава. Заминава на ваканция при баба си във В.Търново,а когато се връща паметникът бил готов. „Издигаше се гордо насред Площада”.

Години по-късно като студентка в София отишла да потърси къщата, където е бил изработен войникът, но не открила нищо. Бомбардировките по време на войната в този квартал са оставили много разрушения, но споменът за срещата й със скулпторките остава незабравим.

Никола Чолаков, Горна Оряховица