Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря16102019

Брой 200, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.77303 BGN ↑ 1 GBP = 2.22296 BGN ↓ 1 CHF = 1.78078 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) За езика на омразата и реалността на неолибералния капитализъм

За езика на омразата и реалността на неолибералния капитализъм

За езика на омразата и реалността на неолибералния капитализъм

Няма как отношенията между няколко стотин милионери и близо 2 милиона живеещи под границите на бедността да бъдат неантагонистични. Колкото и да се опитват системните партии да демонстрират диалог в парламента

Проф. Васил Проданов

От сайта „Клуб 24 май”

(заглавието е на ЗЕМЯ)

Известно е, че едно от проявленията на кризата и разпадните процеси на неолибералната демокрация са отношенията между различните политически сили в нейния бастион – парламента. Според либералната традиция, за разлика от класическата марксистка традиция, се смята, че между различните социални групи и класи няма антагонистични, т.е. несъвместими интереси, че те биха могли да се разбират чрез представляващите ги партии и политически сили, които в диалог да решават проблемите. Личните обиди и квалификации не са приемливи, те са забранени от т. нар. политическа коректност, налагана от либералите, които ги определят като „език на омразата“.

Реалностите в обществата на неолибералния капитализъм обаче съвсем не съответстват на политкоректните клишета. Все по-антагонизиращите противоречия правят „езика на омразата“ всекидневие.

Това добре се вижда в нашия парламент през последните 30 години, когато в условията на най-големия в 1300-годишната ни история грабеж на национално богатство, наричан с думи като „приватизация“ и „преход към демокрация“, на практика губещи се оказаха милиони хора и социалното неравенство днес е по-голямо от всякога. Активи за над 100 милиарда, принадлежали на всички българи, бяха дадени в ръцете на едно малцинство от наши и чужди клептократи, а отношенията между тези, които организираха това разграбване, никак не са розови.

Няма как отношенията между няколко стотин милионери и близо 2 милиона живеещи под границите на бедността да бъдат неантагонистични. Колкото и да се опитват системните партии да демонстрират диалог в парламента. Затова за три десетилетия сме се наслушали на всякакви думи помежду им. А и огромно число българи смятат, че и най-големите хули, казани за немалко депутати и министри, са твърде политкоректни за злодеянията, сторени от тях в хода на разрушаването и разграбването на създаденото от социализма. И като не могат да ги изкажат по друг начин, ги бълват по социални медии, блогове и под статии в интернет.

Напоследък обаче все повече се убеждавам, че у нас не е толкова зле, колкото при британците (1). В британския парламент омразата, ненавистта, готовността едва ли не да стреляш  не са били така силни може би от времето на „дългия парламент“ и английската буржоазна революция през XVII век. Наскоро премиерът Борис Джонсън бе обвинен от депутатка, която поддържа оставането на страната си в Европейски съюз,  че отправя  към опонентите си смъртни заплахи. Езикът, който използват депутатите, носи със себе емоции, ярост, обвинения, характерни за времената, когато една система се разпада и предстои една социална група да се разправи с друга с насилие. А е имало случаи това да става и с ешафод.

Ярък пример е нарастващото използване от депутатите, както и от премиера Борис Джонсън, на думи като „капитулация“, „предателство“ и „предатели“. Ето как се употребяват те от 2017 г. насам, когато чрез Брекзит бяха инициирани разпадни процеси и в Европейския съюз, и във Великобритания.

В обвиненията по между си британските парламентаристи в Камарата на общините, както и хора от правителството, са използвали думата „предатели“ 11 пъти през 2017 г., 22 пъти през 2018 г. и 20 пъти от началото на 2019 г. до 26 септември.

Същата тенденция се наблюдава и с обвинението на противниците в „предателство“. През 2017 г. това е станало 3 пъти, през 2018 г. – 21 пъти и от началото на 2019 г. до 26 септемри – 19 пъти. Всеки път, когато Тереза Мей предлагаше да се гласува сделката за Брекзит, това обвинение беше водещото.

Категоризирането на това, което става с Брекзит, като „капитулация“ през 2018 г. се среща 52 пъти и 62 пъти през тази година до 26 септември.

Тези думи създават усещането за война не само вътре в парламента и между парламента и министър-председателите, но и между Великобритания и ЕС, тъй като неведнъж в дискусиите се правят аналогии с Втората световна война. От правителството обвиняват всеки, който не ги подкрепя, като предател, който трябва да бъде наказан. В същото време Борис Джонсън е наричанн „диктатор“, който организира „преврат“ и „унищожава демокрацията“.

Тази поляризация не остава затворена в парламента, а характеризира все повече масите от хора около него, протестиращи с плакати, в които се четат думите „предателство“, „преврат“, „предател“. Те са в челните заглавия на вестниците и на сайтовете във Великобритания. Крясъците става все по-яростни и ирационални, като по време на граждански войни и революции.

Но подобни процеси наблюдаваме и в САЩ, където демократи и републиканци са се хванали гуша за гуша, а президентът е обвиняван във всички смъртни грехове – от това, че е руски агент, до това, че е нарцис и психопат, разрушаващ Америка. Сега се опитват даже да го свалят. В двете страни, които са били световните хегемонни сили през последните два века, ври и кипи.

В Лондон, където депутати, премиери, протестиращи се обвиняват в национално предателство и взаимно се заплашват, е живял през голяма част от живота си и е погребан Карл Маркс. Тъкмо той говори, че кризите и революциите възникват най-напред в най-развитите капиталистически страни и след това се пренасят в останалия свят. „Ню Йорк Таймс“ публикува през 2018 г., по случай 200-годишнината от рождението му,  статия със заглавие „Честит рожден ден, Карл Маркс! Ти беше прав!“.

Ако вярваме на „Ню Йорк Таймс“, че Маркс е прав, тепърва ще има да гледаме как британци и американци се хващат гуша за гуша, а от там нарастващите битки и антагонизмите  би трябвало да дойдат и у нас, където неща не стоят по-добре. Нещо повече,  нашият капитализъм е известен с три основни черти, които ги няма в такава степен в САЩ и Великобритания. Той е:

• клептократски (крадлив защото е основан на гигантска кражба на собственост, изградена при социализма, на европейски фондове  и корупция);

• компрадорски (зависим от външни сили, така нар. „големи началници“ и обслужващ чужди интереси, довели до гигантски загуби от унищожена армия и оръжие, от прекъснати енергийни проекти и какво ли още не);

• периферен (от него изтичат ресурси към страните от капиталистическия център и вече са заграбени над 100 милиарда във вид на човешки капитал, финанси към офшорки, печалби на западни компании и банки, концесионни договори и пр.).

Затова и при него основанията за „език на омразата“, обвиненията в национално предателство и капитулация са много по-основателни, отколкото при британските депутати, Борис Джонсън, протестиращите по улиците на Лондон и искащите импийчмънт на Доналд Тръмп.

Неолибералният глобализиран свят се разпада – за това говорят и Путин, и Тръмп, и Макрон. А с него се разпадат и либералните илюзии за възможността да се пребориш с „езика на омразата“ и действията, следващи от това.

България

Икономика

Култура

Спорт

Русия се класира за финалите на Европейското първенство

Русия се класира за финалите на Европейското първенство

Русия стана третият отбор, който се класира на Евро 2020. “Сборная“ отвя с 5:0 Кипър в Никозия, записвайки седмия си пореден успех в гру...

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Вълци тормозят цяло село, нападат овце, кози...

Вълци тормозят цяло село, нападат овце, кози...

Вълци тормозят жителите на село Раздол, община Струмяни. Почти всеки ден хищниците нападат домашните животни, а местните хора не могат да се...

Прочети още:

Loading...