Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет20072018

Брой 142, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68446 BGN1 GBP = 2.19465 BGN1 CHF = 1.68446 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Проф. Нако Стефанов: 5 трилиона долара лежат пред “Един пояс - Един път“ и “16 +1“ е част от тях

Проф. Нако Стефанов: 5 трилиона долара лежат пред “Един пояс - Един път“ и “16 +1“ е част от тях

Проф. Нако Стефанов: 5 трилиона долара лежат пред “Един пояс - Един път“ и “16 +1“ е част от тях

Президен­тът Си Дзин­пин пред­ложи тази инициатива през 2013 г. “Един пояс — Един път“ се оценява на около 5 трилиона долара за инф­рас­т­рук­турни раз­ходи. Обх­ваща 60 страни в Азия, Близ­кия изток, Европа и Африка.

Целта на нас­тоящия материал е от една страна да се нап­рави кратък прег­лед на същес­т­вени моменти в инициативата “Един пояс — Един път“ (ЕПЕП).

От друга страна, е да раз­г­леда фор­мата “16+1“ като ком­понент с нарас­т­ващо значение в мега-проекта “ЕПЕП“.

За източ­ната част на ЕС този проект пред­полага активно взаимодейс­т­вие между КНР и страните от Цен­т­рална и Източна Европа на печеливша плат­форма за раз­витие.

Ключов момент в това взаимодейс­т­вие е, че фор­матът “16 +1“ не само не пренеб­регва двус­т­ран­ните отношения, но дава въз­мож­ност за укреп­ване на плат­фор­мата за многос­т­ранни отношения.

1. Геос­т­ратегичес­ката инициатива “Един пояс — Един път“ (ЕПЕП)

Инициативата “Един пояс — Един път“(ЕПЕП) пред­с­тав­лява демон­с­т­рация на нарас­т­налата геополитическа и геоикономическа мощ на Китай. Тя също така е израз на новото геос­т­ратегическо мис­лене на ръковод­с­т­вото на Под­небес­ната, под­к­репено от инс­т­румен­тите на “меката сила“, т.е. икономичес­кото въз­дейс­т­вие и взаимодейс­т­вие.

Президен­тът Си Дзин­пин пред­ложи тази инициатива през 2013 г. “Един пояс — Един път“ се оценява на около 5 трилиона долара за инф­рас­т­рук­турни раз­ходи. Обх­ваща 60 страни в Азия, Близ­кия изток, Европа и Африка.

Частта наречена “Един пояс“ се отнася за икономичес­кия пояс “Път на коп­рината“, докато частта “Един път“ се отнася до мор­с­кия мар­ш­рут на “Пътя на коп­рината“ в XXI век. Съв­мес­тно те означават съживяване на древ­ните тър­гов­ски пътища на коп­рината.

Заедно 64-те дър­жави и Китай пред­с­тав­ляват 62% от светов­ното население и над 1/3 от икономичес­кото произ­вод­с­тво в глобален план. Като водещи играчи в инициативата около 50 китайски дър­жавни ком­пании са инвес­тирали общо от 2013 г. насам в 1700 проекта, свър­зани с “ЕПЕП“.

Основ­ните проекти включ­ват коридора Китай-Пакистан на стой­ност 46 милиарда долара, високос­корос­тна железопътна линия с дъл­жина 3000 километра, свър­з­ваща Китай и Син­гапур, както и газоп­роводи в Цен­т­рална Азия. Инициативата “Един пояс — Един път“ се планира даже за такива региони като Нова Зелан­дия, Великоб­ритания, Латин­ска Америка и дори Арк­тика.

Финан­сирането ще преминава през три раз­лични източ­ника. Сред тях са дър­жав­ният фонд за коп­ринени пътища, официално влязъл в дейс­т­вие през 2015 г. с пър­воначален капитал от 40 милиарда долара, а също така две китайски банки — Китайс­ката банка за раз­витие и Китайс­ката банка за внос и износ. Две многос­т­ранни инс­титуции, ръководени от Китай, а именно базираната в Пекин Азиат­ска банка за инф­рас­т­рук­турни инвес­тиции — АБИИ(AIIB — Asian Infrastructure Investment Bank) с регис­т­риран капитал от 100 милиарда долара и базираната в Шан­хай Нова банка за раз­витие — с начален капитал от 50 милиарда долара, също са сред основ­ните финан­сови източ­ници на инициативата. През 2016 г., нап­ример, АБИИ одобри заеми от 1,7 млрд. долара за девет проекта за раз­витие по протежение на “Един пояс — Един път“.

Съг­ласно пър­воначал­ните проекти на “ЕПЕП“ ще има шест икономически коридора и един мор­ски мар­ш­рут:

1. Нов евразийски сухопътен мост. (свър­зва Западен Китай със Западна Русия)

2. Коридорът Китай — Мон­голия — Русия (От Северен Китай до Източна Русия през

Мон­голия)

3. Коридорът Китай — Цен­т­рална Азия — Западна Азия (От Западен Китай до Тур­ция през Цен­т­рална и Западна Азия

4. Коридорът Китай — Индокитайски полуос­т­ров (От Южен Китай до Син­гапур през

Индокитай)

5. Коридорът Китай-Пакистан (От Югозападен Китай до и през Пакис­тан)

6. Бан­г­ладеш — Китай — Индия — Миан­мар­ски коридор (От Южен Китай до Индия през

Бан­г­ладеш и Миан­мар)

7. Мор­ски коп­ринен път, свър­з­ващ крайб­режен Китай със Средиземно море през Сингапур-Малайзия, Индийс­кия океан, Араб­ско море и Ормуз­ски пролив.

Както може да се види, “ЕПЕП“ е амбициозен проект, който обх­ваща 65 страни. Китай планира пър­воначално около 1 трилион долара инвес­тиции в раз­лични инф­рас­т­рук­турни проекти, като предос­тавя заеми на учас­т­ващите страни с ниска лихва.

Инициативата “Един пояс — Един път“ се със­тои от:

“ Магис­т­рали и автомагис­т­рали — Целта им е да свър­жат труд­ните терени в Цен­т­рална Азия като Каракорум, Хималаите и др.

o Сухопътни жп линии — Те са необ­ходими за да се осъщес­т­вят тър­гов­ски потоци с висока скорост с относително ниска себес­той­ност.

“ Прис­танища — Китай строи прис­танища на раз­лични места като прис­танище Гуадар, прис­танище Читагонг и Хам­бан­тота и др.

o Газоп­роводи — Цен­т­рална Азия има находища на газ, а Китай строи

газоп­роводи, за да може Китай и други страни да получат газ.

o Друга инф­рас­т­рук­тура — Същес­т­вуват други инф­рас­т­рук­турни проекти, които

все още пред­с­тои да бъдат раз­работени, вкбючително т.нар. “инфор­мационен коридор“, съсотящ се от мрежа от кос­мически спът­ници.

2. Фор­матът “16 +1“ като важен ком­понент в геос­т­ратегичес­кия проект “Един пояс — Един път“ (ЕПЕП)

Израс­т­ването на Китайс­ката народна репуб­лика като мощна световна икономика е един от най-важните фак­тори променили глобал­ния баланс на силите. Бър­зият икономически рас­теж и подоб­ряването на благосъс­тоянието на хората могат да се припишат на стабил­ната стратегия за икономически реформи и икономическа политика, насочена към отваряне към вън­ш­ния свят и активно учас­тие в процеса на глобализация през пос­лед­ните три десетилетия.

Европейс­кият съюз е един от най-важните икономически и тър­гов­ски пар­т­ньори и край­ната дес­тинация на инициативата на Китай — “Новият Път на коп­рината“. Въп­реки това някои държави-членки на ЕС в пос­ледно време стават все по-критични към процеса на увеличаване на китайс­ките инвес­тиции в някои части на Европа. Пекин инвес­тира значителни усилия в изг­раж­дането на нови входни точки в Европа.

Фор­матът “16 + 1“ пред­с­тав­лява амбициозна дип­ломатическа инициатива на Китайс­ката народна репуб­лика. Целта на съз­даването на тази дип­ломатическа инициатива е засил­ване и раз­ширяване на сът­руд­ничес­т­вото с 11 държави-членки на ЕС (Бъл­гария, Хър­ватия, Чехия, Естония, Унгария, Лат­вия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения) и 5 бал­кан­ски страни — Босна и Хер­цеговина, Македония, Черна гора и Сър­бия. Областта на сът­руд­ничес­тво обх­ваща сферите на инвес­тициите, тран­с­порта, финан­сите, науката, образованието и кул­турата. Според китайс­ките анализатори основ­ната причина за това решение на Пекин е нарас­т­ващото значение на страните от региона в рам­ките на Европейс­кия съюз.

Фор­матът “16 + 1“ започва след посещението на президента на КНР Уън Дзябао в Полша през 2012 г. Рам­ката за сът­руд­ничес­тво “16 + 1“ е широко приета в страните от Цен­т­рална и Източна Европа.

Унгар­с­кият премиер Вик­тор Орбан казва в тази връзка след­ното: “Ние виж­даме как цен­търът на тежестта на светов­ната икономика се премес­тва от Атлан­тичес­кия регион в Тихоокеан­с­кия регион. Това не е мое мнение — това е факт”. Чеш­кият президент Милош Земан обяви, че Чеш­ката репуб­лика е “вход за Китайс­ката народна репуб­лика към ЕС“.

Полша стар­тира стратегията “Go China“, която има за цел да насърчи пол­с­ките пред­п­риемачи да си сът­руд­ничат с китайски биз­нес пар­т­ньори и да проучат процъф­тяващия китайски пазар.

От момента на съз­даването на “16 + 1“ има нап­редък в укреп­ването на диалога и сът­руд­ничес­т­вото между Китай и страните от ЦИЕ. Дър­жав­ните глави на държавите-членки заседават ежегодно на раз­лични места.

Всяка среща води до раз­ширяване на списъка със споразуменията. По време на петото заседание на върха, проведено в Рига, китайс­кият премиер Ли Къцян официално стар­тира инвес­тиционен фонд от 10 милиарда евро за финан­сиране на проекти за инф­рас­т­рук­тура и произ­вод­с­тво. 16-те страни-членки трябва доб­роволно да съдейс­т­ват за увеличаване на сред­с­т­вата. Трябва да се под­чер­тае, обаче, че нивото на сът­руд­ничес­тво между Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа не е дос­татъчно пос­ледователно осъщес­т­вявяно от раз­лич­ните страни-участнички във фор­мата. Само мал­цина от тези страни, като, нап­ример, Полша, Чеш­ката репуб­лика и Унгария, досега са се въз­пол­з­вали от китайс­ките инвес­тиции.

От 2012 г. насам китайс­ките ком­пании, под­к­репени от дър­жав­ните банки, обявиха приб­лизително 15 млрд. американ­ски долара инвес­тиции в инф­рас­т­рук­тура и свър­заните с тях индус­т­рии в ЦИЕ, според дан­ните, съб­рани от Цен­търа за стратегически и меж­дународни изс­лед­вания — Вашин­г­тон­ски мозъчен тръст. Тен­ден­цията също е геог­раф­ски нерав­номерна. Само пет от 16-те страни — Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния — със­тав­ляват около 80% от инвес­тициите.

Има три потен­циални приоритетни области на КНР за икономическо сът­руд­ничес­тво:

o Инф­рас­т­рук­тура;

o Високи тех­нологии;

o Зелени тех­нологии.

Унгария бе домакин на Асоциацията за промоция на туризма инс­титуциите и турис­тичес­ките аген­ции в Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа. Сър­бия съз­дава Федерация за сът­руд­ничес­тво в областта на тран­с­порта и инф­рас­т­рук­турата между Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа. Изпъл­нител­ният офис на Съв­мес­т­ната тър­гов­ска камара Китай-ЦИЕ е във Вар­шава. Сек­ретариатът на механизма за кон­такт на аген­циите за насър­чаване на инвес­тициите на Китай и Цен­т­рална и Източна Европа ще бъде в Пекин и Вар­шава.

Бъл­гария ще бъде домакин на Федерацията за сел­с­кос­топан­ско сът­руд­ничес­тво между Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа

Чеш­ката репуб­лика ще бъде домакин на Федерацията на ръководителите на мес­т­ните власти в Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа.

Румъния пое инициативата да съз­даде Цен­тър за диалог и сът­руд­ничес­тво за енер­гийни проекти между Китай и Цен­т­рална и Източна Европа. Тези раз­лични федерации могат да служат като социална мрежа.

Тър­говията и инвес­тициите са сред приоритетите в рам­ката “16+1“. През пос­лед­ните години се наб­людава бърз рас­теж на тър­говията между Китай и Цен­т­рална и Източна Европа. Нап­ример обемът на тър­говия между Китай и страните от Цен­т­рална и Източна Европа през 2014 г. дос­тигна 60,2 милиарда долара, което е пет пъти повече, откол­кото през 2004 година. Китай, като закъс­нял на пазара на страните от Цен­т­рална и Източна Европа, е изп­равен пред реал­ния наситен пазар, тъй като запад­ноев­ропейс­ките фирми преоб­ладават. Фор­матът “16 + 1“ ще помогне много на китайс­ките фирми, тъй като улес­нява биз­нес кон­так­тите, изг­ражда социални мрежи и прави биз­нес решенията по-лесни

Трябва да под­чер­таем, че сът­руд­ничес­т­вото между Китай и страните от ЦИЕ трябва да вземе пред­вид кон­тек­ста на отношенията между Китай и Европа, отношенията Китай-САЩ, отношенията Китай-Русия и отношенията на Китай със съсед­ните страни. Всички тези вън­шни сили влияят в една или друга степен върху сът­руд­ничес­т­вото между Китай и страните от ЦИЕ.

3. Проб­леми и пер­с­пек­тиви на фор­мата “16 +1

Пер­с­пек­тивите за учас­тие на страните от Цен­т­рална и Източна Европа в проекта “Един пояс — Един път“ са свър­зани с много проб­леми и предиз­викател­с­тва. Някои кръгове в ЕС виж­дат фор­мата “16 + 1“ като опит на КНР да “раз­деля и управ­лява“. Нап­ример, в статия във “Фай­нен­шъл таймс“ под заг­лавие “Брюк­сел се раз­търси, когато Китай стигна до Източна Европа“ се пише след­ното: “За Пекин групата обединява ком­бинация от тър­гов­ски и стратегически цели Китай иска да засили тър­гов­с­ките и инвес­тицион­ните си връзки с бив­шите социалис­тически съюз­ници. Той също така вижда 16-те страни като вход към Западна Европа, а също така и като ключова точка за инициативата на Пекин “ЕПЕП“, която цели да спечели пазари и дип­ломатически съюз­ници в 64 страни между Азия и Европа. Това е приоритет за мощ­ния лидер на Китай Си Дзин­пин.

Дори и в страните от Цен­т­рална и Източна Европа има групи, които критикуват фор­мата “16 +1“, опит­вайки се да съз­дадат неб­лагоп­риятен климат за сът­руд­ничес­т­вото между КНР и ЦИЕ. Нап­ример, струва си да се прераз­г­ледат няколко становища, изразени от водещи цен­т­рове, мозъчни тръс­тове или сред­с­тва за масови комуникации в региона.

Някои автори комен­тират: “Половин десетилетие след стар­тирането си, мрежата за сът­руд­ничес­тво между Китай и 16-те страни от Цен­т­рална и Източна Европа донесе досега нерав­номерни икономически и политически плодове”

В статията се цитира становище на Петр Кратовил, дирек­тор на инс­титута за меж­дународни отношения в Прага, който заявява, че “това не е многос­т­ранен фор­мат, а по-скоро група от дър­жави, с които Китай има двус­т­ранни връзки. Това са Полша и Унгария по отношение на инвес­тициите, а Румъния и Сър­бия във връзка със строителни проекти“.

В същата статия друг специалист — Анас­тас Ван­гели от Пол­с­ката академия на науките, твърди, че “Южна и Източна Европа са тес­това основа за “ЕПЕП“, това е по-скоро“ екс­перимент “, откол­кото “китайски план”.

Агата Кратц от Европейс­кия съвет за вън­шни отношения, мозъчен тръст в Лон­дон, заявява след­ното: “Пър­вата идея беше да се третира ЦИЕ като Азия и Африка“. “Това беше голям шок, обяс­ниха, че заемите за проекти, които Китай ще изг­ради, няма да се случат“. За Крац “Успехът на фор­мата “16 + 1“ се основава по-скоро на политичес­ката му база, откол­кото на икономичес­ката му”.

Ричард Тур­ш­чани, заместник-директор на Инс­титута за азиат­ски проучвания/ CENAA, в Словакия в статия изрази мнението, че същес­т­вуват ограничения в сът­руд­ничес­т­вото между страните от Цен­т­рална и Източна Европа и КНР. Същият автор зак­лючава: “В началото фор­матът “16 + 1“ за страните от Цен­т­рална и Източна Европа бе свър­зан с нереалис­тични очак­вания за сът­руд­ничес­тво с Китай — и вероятно те вече са раз­б­рали това. Днес нещата се обър­наха. Сега Китай страда от нереалис­тични очак­вания за това какво може да пос­тигне със страните от Цен­т­рална и Източна Европа и как може да се изпол­зва фор­мата “16 + 1“.

Подобни въз­г­леди са ясно доказател­с­тво, че въз­мож­нос­тите, които пред­лага фор­матът “16 + 1“, изпол­з­ван в инициативата “Един пояс — Един път“, въп­реки пер­с­пек­тивите, които пред­лагат чрез фор­мулата за взаим­ноиз­годно раз­витие, се срещат не само с нор­мал­ното за такъв гиган­т­ски проект финан­сови, икономически и тех­нически проб­леми. Същес­т­вуват политически и идеологически пречки пред тях.

Има кръгове в 16-те страни и преди всичко под­к­репа за тези кръгове навън, от определени сили на Запад, които, както се вижда от горес­поменатите мнения, имат ясна ориен­тация. Те се стремят към съз­даване на отрицателно общес­т­вено мнение и за двете — взаим­ноиз­год­ното сът­руд­ничес­тво с КНР във фор­мат “16+1“, но и за реализацията на инициативата “Един пояс — Един път“.

Вместо зак­лючение

Всичко, споменато по-горе, трябва да се вземе пред­вид, когато става въп­рос за необ­ходимостта от успешно раз­витие на взаим­ноиз­год­ното раз­витие межсу КНР и страните от ЦИЕ. Това означава да се положат необ­ходимите усилия въз­можно най-широки общес­т­вени кръгове в страните от Цен­т­рална и Източна Европа да се запоз­наят с фор­мата “16+1“ и инициативата “Един пояс — Един път“.

Това също така означава не само да се раз­вива финансово-икономическо и тех­ническо сът­руд­ничес­тво, но и да се обърне внимание на културно-информационно, научно и друго сът­руд­ничес­тво. Необ­ходимо е съз­даване на въз­мож­ности за т.нар. “народна дип­ломация“, включително регионално сът­руд­ничес­тво между градовете и селища в рам­ките на фор­мата “16+1“. Необ­ходимо е да се обърне внимание не само на осъщес­т­вяването на такова сът­руд­ничес­тво по официал­ната линия, но и по линия на така наречените НПО (неп­равител­с­т­вени организации). Където е въз­можно, пос­лед­ните да се раз­виват не само на двус­т­ранна, но и на многос­т­ранна основа в рам­ките на фор­мата “16+1“.

В този смисъл е необ­ходима всеоб­х­ватна стратегия за широко общес­т­вено учас­тие като една от гаран­циите за успеха на взаим­ноиз­год­ното сът­руд­ничес­тво и преди всичко взаим­ното благот­ворно раз­витие във фор­мата “16+1“, както и на инициативата “Един пояс — Един път“.

Проф. Нако Стефанов, док­тор на философ­с­ките науки, д-р по история, японист и изс­ледовател на Източна Азия — Китай, Корея и Япония, специалист по управ­ление

От „Епицен­тър”

/със съкращения/

България

Икономика

България подаде писмо за близко сътрудничество с ЕЦБ

Бъл­гария подаде писмо за близко сът­руд­ничес­тво с ЕЦБ

Правител­с­т­вото вчера даде ман­дат на финан­совия минис­тър да подаде официално заяв­ление за осъщес­т­вяване на близко сът­руд­ничес­тво с Европейска…

Прочети още:

Loading...

Култура

“Сигнал“ с грандиозно шоу в Пловдив

“Сиг­нал“ с гран­диозно шоу в Плов­див

Концертът по повод 40-годишния юбилей на групата ще се състои на 2 август от 20:30 ч. на сцената на Летния театър

Събитието е част от нац…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие