Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет24052018

Брой 101, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.65833 BGN1 GBP = 2.23044 BGN1 CHF = 1.66624 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Дебатът по ратификацията е само повод за големия раз­говор за това какво общес­тво искаме да бъдем. Какво искаме да учат децата ни в училище. Къде е мяс­тото на хрис­тиян­с­т­вото и другите религии. Кои са цен­нос­тите, традициите и целите, които ни обединяват. Трябва да защитим начина си на живот, правата и дос­тойн­с­т­вото на всички

Gleichschaltung. Този грубоват нем­ски тер­мин, произ­насян “глайх­шал­тунг”, обоз­начава целенасочената тоталитарна политика на „унификация“ на гер­ман­с­кото общес­тво, провеж­дана от национал-социалистите на Хит­лер. Унификация, която е тряб­вало да доведе до фор­мирането на „новия човек”, прок­ламиран от нацис­т­ката док­т­рина – с „правилни“ цен­ности, унифор­мени идеи и убеж­дения, „съвър­шен“ ант­ропологически. Как? Чрез радикално социално инженер­с­тво, промиване на мозъци, установяване на политически корек­тна тер­минология и инк­риминиране на другомис­лието. За всеки крив­нал от унификацията – зак­лей­мяване и терор. За справяне с инакомис­лието и расовите раз­личия, въвеж­дат и т.нар. „заповед за пред­пазен арест“ (Schutzhaft) – арес­туване без съдебна сан­к­ция и изп­ращане в специални инс­титуции (кон­цен­т­рационни лагери) на лица заради „неп­равилно“ мис­лене или „неп­равилна“ расова иден­тич­ност с цел „да бъдат опазени от справед­ливия народен гняв“ на вече унифицираното население…

Да припомня, че не говоря за кам­панията #MeToo или за все по-разширяващия се периметър на „полицията на мисълта“ в днешно време, а за национал-социалистическия режим и хит­лерова Гер­мания.

Днес обаче виж­даме белезите на един либерален Gleichschaltung. Защото либерализ­мът, който в продъл­жение на столетие беше док­т­рина на свободата, правата на човека и дър­жав­ната ненамеса, отх­вър­ляйки потис­нически политически, икономически и социо-културни модели, беше изк­ривен през пос­лед­ното десетилетие. Произ­веде екс­к­т­ремис­тко политическо течение, което под мас­ката на „човешки права“ (а всъщ­ност въп­реки тях!) и чрез без­жалос­тно социално инженер­с­тво (дъл­боко анти-либерално) се стреми да произ­веде „нов човек“.

Съз­дателят на този „нов човек“, тех­ният „бог“, е дър­жавата, която трябва с дек­рети да бърка в душите на хората, да им казва какво да мис­лят и как да говорят, да криминализира инакомис­лието, да раз­мие естес­т­вените раз­лики между мъжете и жените, да обез­цър­кви общес­т­вото, да анихилира семейс­т­вото и традицията, претопи национал­ните иден­тич­ности… Пренапис­ват се книги и национални химни, цен­зурират се класически произ­ведения, заличават се фил­мови образи, за да бъде унифицирано не само нас­тоящето и бъдещето, а и миналото. Глайх­шал­тунг.

 

Докато се раз­мие и дър­жавата, за да остане над­национал­ното правител­с­тво, излъч­вано не от народите, а от „изб­раните“. Не, не е антиутопия, а идеалът на неолиберал­ния глобализъм. Няма дър­жави, има глобален пазар. Няма граж­дани, а „клиенти“ и „пот­ребители“. Няма полови раз­личия, има полова неут­рал­ност.

 

Полът е въп­рос на личен избор, а не генетична препод­п­ределеност. Всичко това трябва да бъде дър­жавно нор­мирано и индок­т­ринирано у под­рас­т­ващите от ранно дет­с­тво. Биологич­ният пол е пър­вобитна измиш­льотина, която остарялото мис­лене на нес­вобод­ните роби на природата „приписва при раж­дане“. Биологични окови, които трябва да бъдат раз­късани, за да може човек сам да се проек­тира като мъж, жена или как­вото друго реши извън тази примитивна бинар­ност. И затова не трябва да има „той и тя“, а нещо друго. Не трябва да има майка и татко, а „родител 1“ и „родител 2“. На децата трябва да бъде сис­темно втъл­пявано от дет­с­ката градина, че могат да си нап­равят операция за смяна на пола, стига само да решат; че няма мом­чешко и момичешко, а без­полова унификация. Дори Гос­под Бог, за онези илитерати, които вяр­ват в него, не е от мъжки род, а е полово неут­рален… Мал­цин­с­т­веният стереотип на едно мал­цин­с­тво (тран­с­джен­дър) в мал­цин­с­т­вото (ЛГБТИ) трябва да бъде установен като общовалидна социална норма и наложен на всички останали. 

Това са в резюме някои от политичес­ките пос­тулати на

джендър-идеологията, която в раз­рез с науч­ните методи, твърди, че не биологията, а лич­ната самоиден­тификация определя пола.

Писах за това преди месец в анализ за „Гласове“, под заг­лавие „Джен­дър“ е абсур­дна идеология, домаш­ното насилие – отв­ратителна реал­ност“, въвеж­дайки понятието джендър-идеология може би за първи път в бъл­гар­с­кия пуб­личен дис­курс по повод на под­вод­ните камъни в т.нар. Истан­бул­ска кон­вен­ция. Не съм измис­лил топ­лата вода, раз­бира се, тъй като бор­бата с политичес­кия дневен ред на джендър-идеолозите тече от близо две десетилетия в много дър­жави – от САЩ и Южна Америка, та чак до Европа. У нас се сблъс­кахме с това едва сега.

Всъщ­ност, това е вул­гаризирано продъл­жение на левичар­с­кия атеис­тичен екс­зис­тен­циализъм на пок­лониците на маоизма и китайс­ката кул­турна революция Жан Пол Сар­тър и съп­ругата му Симон Дьо Бовоар, който за извес­тно време се беше превър­нал в мода през 6070-те години на миналия век. Същес­т­вуването пред­хожда същ­ността. Човек се ражда без същ­ност, без проект. Сам проек­тира себе си чрез изборите, които прави. Няма Бог и Съз­дател, човекът е „бог“ и трябва да се самоизоб­рети, пос­тулира Сартр. 

Изк­ривявайки тази пос­тановка, джендър-идеологията отиде още по-нататък – генетиката е без значение, свободата на избор на пол е над всичко. И не само това – тази идеология трябва да се превърне в общовалидна социална норма и да бъде индок­т­ринирана от дър­жавата. Щом едно мал­цин­с­тво – нап­ример транс­сек­суал­ните – иска полова неут­рал­ност в общес­т­вото, то всички жени трябва потис­нат своята жен­ска иден­тич­ност вместо да се гор­деят с нея, и да приемат да бъдат третирани от дър­жавата като „бременни хора“, а не като „бременни жени“. Или пък всички мъже и жени трябва да се съг­ласят да изпол­з­ват общи тоалетни и съб­лекални с хора, чиито вън­шни полови белези са на противополож­ния пол, само защото те се изживяват на психическо ниво като нещо друго. И прочие.

В някои дър­жави (Канада, Великоб­ритания) тази идеология вече е тран­с­фор­мирана в дър­жавна политика.

В САЩ и повечето дър­жави от Европа и Южна Америка опитите продъл­жават, на този етап, слава Богу, неус­пешно.

В дебатите по кон­вен­цията и от двете страни на „барикадата“ се чуват и отк­ровени глупости, и грозни край­ности. Факт. Но в случая ще говоря за позицията на без­к­ритич­ните привър­женици на т.нар. Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, които упорито бягат от същ­ността на проб­лема. Затова ще си поз­воля за пореден път да го обобщя. Вярно е, че въп­рос­ната кон­вен­ция не въвежда изрично гореописаната джендър-идеология, която откъсва биологичен от социален пол. Проб­лемът обаче е, че не я отх­върля изрично. Както е нап­равено, нап­ример, в Рим­с­кия статут на Меж­дународ­ния наказателен съд. В съчетание с целенасочено широките  фор­мулировки за пола в Истан­бул­с­ката кон­вен­ция и с обс­тоятел­с­т­вото, че джендър-идеологията е въз­диг­ната в дър­жавна политика в някои общес­тва, пов­диг­натите въп­роси, опасения и въз­ражения срещу тази кон­вен­ция са напълно легитимни. Защото нищо в нея не пречи тя да бъде превър­ната утре в знаме на пъл­зящото установяване на джендър-идеологията у нас.

В интерес на истината, още когато писах за първи път по темата, очак­вах, че без­к­ритич­ните привър­женици на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция ще потър­сят разумни отговори на пов­диганите от всички страни, от интелек­туал­ния и научен елит на Бъл­гария, въп­роси. Самозаб­луж­давах се, че те ще вник­нат в дъл­бочината на проб­лема и ще се опитат да фор­мулират кон­к­ретни гаран­ции, че джендър-идеологията няма място в кон­вен­цията. Колко съм бил наивен!

Вместо аргументи, чухме дад­зибао — „няма мър­дане“. И фанатизъм от типа “това е така, защото е така”.

Нак­рая, лип­сата на аргументи замениха с пропаган­дни клишета, кон­цен­т­рирани в две опорни точки: който е срещу кон­вен­цията е „за“ насилието, „против“ рав­ноп­равието на мъжете, жените и на сек­суал­ните мал­цин­с­тва. Тол­коз. Аксиома. 

Без­к­ритич­ните привър­женици на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция отказ­ват да дис­кутират, а неудоб­ните факти и въп­росите, на които нямат отговори без­церемонно игнорират. Като някакви жур­налис­тки, които ярос­тно злос­ловиха срещу Емил Кош­луков, че раз­п­рос­т­ранил инфор­мация за скан­дални стан­дарти за сек­суално образование на Светов­ната здравна организация, изпол­з­вани в Гер­мания. Те не били намерили нищо за инфор­миране на децата от 0 до 4 годишна въз­раст за дет­с­ката мас­тур­бация, а на тий­нейджърите – за смяна на пола. Когато им посочиш кон­к­рет­ната страница, на която го пише, се правят, че не чуват. И понеже „чукча е писател, а не читател“, продъл­жават да пишат злобни пас­к­вили, в които невежес­т­вено заб­луж­дават общес­т­вото, че нямало такова нещо. Интелек­туален провин­циализъм и банална ароган­т­ност? Не само! Пропаганда на промити мозъци. Продукт на либерал­ния „глайх­шал­тунг“. Те не дис­кутират, те дек­ретират. Не се коригират, когато не знаят, допус­нат неточ­ност или грешка – те поучават и назидават от пос­ледна инс­тан­ция (да им се чудиш отгоре на какво!). 

Опор­ките, че щом въз­разяваш на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, значи автоматично се „женом­разец“ и „хомофоб“, раз­бира се, са дъл­боко несъс­тоятелни!

Никой не въз­разява срещу рав­ноп­равието, бор­бата с насилието

и зачитането на правата и дос­тойн­с­т­вото на жените и на ЛГБТИ хората. Защото никое човешко същес­тво не трябва да бъде жер­тва на насилие, а общес­т­вото трябва да се бори с това отв­ратително явление. 

Никой от критиците на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция не въз­разява също срещу раз­бирането за социално прояв­ление и социална над­с­т­ройка (джен­дър), които са нераз­ривно свър­зани с генетично определения пол. Едва ли някой си помисля да отрече социал­ната роля на жената като майка или на мъжа като баща. Самото изучаване на социал­ните роли на двата пола, мъжки и жен­ски, е легитимно научно течение, което е свър­зано с класичес­ката борба за пос­тигане на рав­ноп­равие на жените в съв­ремен­ното общес­тво. 

Въз­разява се обаче категорично срещу ненауч­ната идеологема, че социал­ният пол е откъс­нат от биологич­ния и това трябва да стане дър­жавна политика.

Това е ненаучна девиация, появила се през пос­лед­ните две десетилетия. В това се със­тои проб­лемът!

Защото науката по без­съм­нен и научно необорим досега начин е доказала, че полът е въп­рос един­с­т­вено и само на биология. Хората се раж­дат или мъже, или жени, което е генетично кодирано във всяка клетка на организма. Наличието на аномалии е изк­лючително рядко изк­лючение (хер­маф­родитизъм, син­д­ромите на Суайер и на Льо Шапел), което няма общо с правилото, че полът на един човек е един и същ на генетично ниво от раж­дането до смъртта. При тези аномалии по прин­цип има нужда от терапев­тична и хирур­гическа намеса. Но ние говорим за нор­мата, а не за изк­лючението. Никакви хор­монални или оперативни намеси не могат сами по себе си да променят пола.

Що се отнася до джен­дъра, т.е. социал­ния пол, когато едно лице се самовъз­п­риема, като нещо раз­лично от пола, който е закодиран в тялото му, това е въп­рос на психическо със­тояние. Съв­ремен­ната психиат­рия го класифицира като “полова дис­фория”. Никой не се ражда „в чуждо тяло“ и това не е биологично предоп­ределено. Дори авторитетна академична инс­титуция в САЩ като „Джонс Хоп­кинс“, която през 60-те години беше пър­воп­роходец в хирур­гич­ната смяна пола, през 1979 г. прек­рати тази прог­рама, защото установи, че такава намеса не помага за подоб­ряване на психич­ното със­тояние на пожелалите „смяна на пола“ и ръс­тът на самоубийс­т­вата сред тях е много по-голям, откол­кото сред тези, които не са се под­ложили на подобна интер­вен­ция. 

Назоваването на такива обек­тивни факти, или най-малкото на това преоб­ладаващо виж­дане в днеш­ната наука, не е „тран­с­фобия“.  Нито пък има нещо общо със сек­суал­ната ориен­тация на мъжете и жените, която може да е хетеро-, хомо-, или бисек­суална и не трябва да бъде основание за дис­к­риминация. Да си против джендър-идеологията съв­сем не означава, че под­к­репяш насилието срещу ЛГБТИ хората. Означава, че си против това екс­перимен­тирането с човеш­ките тела и психика, което не се налага от генетични аномалии, а е поради личен избор, да се прев­ръща в общовалидна социална норма. Против това, на децата да се втъл­пява от ранна въз­раст, че могат да си сменят пола, ако решат. 

Пом­ните ли знаменитият филм „Клетка за птици“ с Робин Уилямс? Тази холивуд­ска лента сим­волично бележи епохата, когато нуж­дата от рав­ноп­равие на сек­суал­ните мал­цин­с­тва, които не трябва да бъдат прес­лед­вани, дис­к­риминирани и унизявани заради своя начин на живот, будеше не само сим­патия, но и стана норма на свобода и толеран­т­ност в демок­ратич­ните общес­тва. Същото може да се каже за всички усилия за израв­няване на третирането на жените и мъжете в общес­т­вото, рав­ното зап­лащане и прочие демок­ратични каузи. 

Проб­лемът днес е, че две мал­цин­с­тва в мал­цин­с­т­вата – агресив­ните феминис­тки и част от тран­с­джен­дър активис­тите излязоха от бор­бата за рав­ноп­равие

и се заеха да наложат своите мал­цин­с­т­вени стереотипи и раз­бирания като общовалидна норма в общес­т­вото.

Опит­ват се да го правят на национално ниво в редица дър­жави. Правят го и на меж­дународно рав­нище в ООН, УНИЦЕФ, ЕС, Съвета на Европа. Изх­вър­лят на бунището фун­дамен­тал­ният прин­цип, че правата на лич­ността свър­ш­ват там, където започ­ват правата на другите.

Те вяр­ват, че всеки сам си избира пол, следователно всички трябва да вяр­ват в това. И не само да вяр­ват, но и да прис­пособят начина си на живот и въз­питанието на децата към това. Всичко останало трябва да бъде заб­ранено, стиг­матизирано и даже криминализирано. Да бъде зак­лей­мено като „език на омразата“ без оглед на това, че „език на омразата“ е само този, който насъс­ква към насилие и дис­к­риминация спрямо кон­к­ретни групи, а не този, с който се изразява отношение към спорни въп­роси в общес­т­вото или се назовават обек­тивни факти от типа „Дядо Коледа е съз­даден като бял човек“. 

Но трябва да сме наясно, че Истан­бул­с­ката кон­вен­ция е само повод за големия раз­говор за това какво общес­тво искаме да бъдем. Какво искаме да учат децата на Бъл­гария в училище. Къде е мяс­тото на хрис­тиян­с­т­вото и другите религии в общес­т­вото. Кои са цен­нос­тите, традициите и целите, които ни обединяват.

Трябва да започ­нем този раз­говор, за да не допус­нем либерал­ния “глайх­шал­тунг” и да защитим начина си на живот, правата и дос­тойн­с­т­вото на всички – и на мнозин­с­т­вото, и на мал­цин­с­т­вата; и на „традицион­ните“, и на „нет­радицион­ните“. 

Масовата общес­т­вена реак­ция към сен­ките, които прозират иззад Истан­бул­с­ката кон­вен­ция е обнадеж­даваща, че този раз­говор пред­с­тои. И най-вероятно няма да се води на брюк­сел­ски, а дад­зибаото „няма мър­дане“ ще бъде изос­тавено. Както подобава на едно зряло и прос­ветено общес­тво.

Д-р Борис­лав Цеков

Юрист

От сайта „Гласове”

България

Икономика

Китай готов да строи у нас завод за асемблиране на тежкотоварни автомобили

Китай готов да строи у нас завод за асем­б­лиране на теж­котоварни автомобили

Заместник-министърът на тран­с­порта, инфор­мацион­ните тех­нологии и съоб­щенията Велик Зан­чев се срещна с пред­с­тавители на ръковод­с­т­вото на най-…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Балкан шокира Левски Лукойл с фантастичен обрат

Бал­кан шокира Лев­ски Лукойл с фан­тас­тичен обрат

Тимът от Ботевград поведе в серията за първото място в баскетболното първенство при мъжете

Бал­кан (Ботев­г­рад) отне домакин­с­кото предим­с­тво на…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Рентата в Добричко скочи с 9 процента

Рен­тата в Доб­ричко скочи с 9 процента

Около 41% от обработваемите площи в страната се стопанисват от арендатори

Наемането на земедел­ски земи в най-плодородния район на Бъл­гария по…

Прочети още:

Loading...