Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт19062018

Брой 120, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68417 BGN1 GBP = 2.23128 BGN1 CHF = 1.69277 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Васил Левски в националното ни съзнание

Васил Левски в националното ни съзнание

Васил Левски в националното ни съзнание

Образът на Апостола е втъкан в спомена на всички българи и е неизменна част от колективната национална памет

КАРЕ: Социологът доц. Ивайло Хрис­тов е автор на ново изс­лед­ване „Пуб­лич­ният образ на Васил Лев­ски”, издание на Зов Комерс. Книгата ще бъде пред­с­тавена в Голямата кон­ферен­тна зала на УНСС на 19 фев­руари в 17 часа.

Близо век и половина животът и делото на Васил Лев­ски прив­личат вниманието на множес­тво мемоаристи, бъл­гар­ски и чуж­дес­т­ранни историци, писатели, пуб­лицисти, драматурзи, поети, скул­п­тури, худож­ници.

Като резул­тат се очер­таха кон­турите на един от най-продължителните и смис­лово богати дебати около дилемата: „Кой е (и чий е) Лев­ски”?, „Кои са водещите цен­ности в неговата идеология и богата политическа прак­тика”?, „Кое е онова, което прив­лича като с маг­нит към Апос­тола вниманието на всяка след­ваща генерация”? Защото, независимо от идей­ните и естетически пред­почитания на авторите (няма значение дали те са учени, жур­налисти или творци на изящ­ната словес­ност) всички тър­сят „своя Лев­ски“ — тен­ден­ция, която не се наб­людава при нито една от другите значими фигури в национал­ния исторически пан­теон.

На Каравелов примерно, се приз­нават приносите за съз­даване на БРЦК и издигане рав­нището на бъл­гар­с­кото политическо мис­лене, но мъл­вата свърза името на неговото семейс­тво и с провеж­дането на прос­ръб­ска политика, което до ден днешен не е изчис­тено като фак­тология в литературата! Стам­болов е кумир за едни и злодей за други! Левите сили се прек­ланят пред Ботев, а дес­ницата го премъл­чава. И т.н., и т.н.

Един­с­т­вен Лев­ски е „велик и значим“ за всички бъл­гари!? Така се нат­рупва огромна литература от биог­рафии, моног­рафии, научни статии и студии, пуб­лицис­тика, белет­рис­тика, поезия. И тук изпъква голямата реална дилема: защо е така? Защото у него няма корис­тни пос­тъпки, съм­нителни дела и нечисти помисли!? Или понеже идеите и жиз­нения път на Апос­тола се припок­риват напълно? Дали този уникален интерес не е продик­туван от това, че в Лев­ски се събират като във възел всички без­с­порни доб­родетели на въз­рож­ден­с­ката епоха? Или понеже именно тези доб­родетели са най-значимите струк­турни със­тавки у онова, което се нарича истин­ско дър­жав­нот­ворно мис­лене и дейс­т­вие? Казано по друг начин – дали Апос­тола не е най-яркият изразител на цен­нос­тите, които са (или по-точно казано „трябва да бъдат“) вечно ядро на бъл­гар­с­кия национален харак­тер?

Това са въп­роси, които вече близо век и половина задър­жат трай­ния интерес на общес­т­веното мнение към живота и делото на Апос­тола на свободата, към „феномена Лев­ски“. Нес­лучайно на питането “кой е най-великият бъл­гарин”, в хода на този наис­тина колосален идеен дебат, всички са изумително единодушни: Васил Лев­ски е най-чист и свят! За всички той е № 1 дори и в телевизион­ната класация – „Топ 100“ на великите бъл­гари. Стига се вече до ситуация, при която Васил Иванов Кун­чев се прев­ръща от някои пишещи, от реално човешко същес­тво в легенда, в национален сим­вол, в своеоб­разна емб­лема за измер­ване на национално дос­тойн­с­тво и дори мит. А образът му е втъкан в спомена на всички бъл­гари и е неиз­менна част от колек­тив­ната национална памет.

Мащабите на дебата върху живота и делото на Васил Лев­ски и особено спецификите на идей­ните основи, от които се интер­п­ретира фак­тологията, неиз­бежно пораж­дат и раз­лични нюанси в оцен­ките за лич­ността на Апос­тола. Това е така, защото Лев­ски без­с­порно е най-известната лич­ност между бъл­гарите, но в същото време е и революционен и политически деец, чийто жиз­нен път и дело крият и редица загадки. Нап­ример: бил ли е идеолог на тай­ната Вът­решна революционна организация (ВРО)? Или е само деятел-практик, положил ней­ните организационни основи? Кога и по какъв начин дей­ността му става извес­тна на тур­с­ката полиция? Защо тол­кова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декем­ври 1872 г., (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опас­ност? Следователно, Лев­ски предаден ли е в Кък­рина или сам е попад­нал в клоп­ката на зап­тиетата? В най-ново време започ­наха истин­с­ките баталии около истината, свър­зана с гроба на Васил Лев­ски? И най-важното питане: вяр­вал ли е наис­тина Апос­тола, че Бъл­гария ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение, че е имал доста причини да е резер­виран към такава пер­с­пек­тива: наличието на огром­ната и силна армия на Осман­с­ката империя, лип­сата на сред­с­тва и оръжие в комитетите, отсъс­т­вието на меж­дународна под­к­репа и т.н.

Без съм­нение най-интересният аспект във всички тези загадки е самата лич­ност – човекът Васил Лев­ски! Неговият харак­тер и душев­ност. Защото Лев­ски е интересен и с историята, която съз­дава, но и с вът­реш­ната си драма и страдание на велика лич­ност, над­рас­нала своите съв­ремен­ници, защото е осъз­нал всич­ките им плюсове и минуси. И въп­реки всички недъзи на бъл­гарина от епохата на осман­с­кото владичес­тво – той, Апос­тола, тръгва да се самопожер­тва в името на народ­ната свобода!? Така Васил Иванов Кун­чев въз­ражда и преоб­разува същ­нос­тно, смисъла на апос­тол­с­т­вото в политиката. С неговото име се свър­зва пред­с­тавата за Апос­тола, не само като пръв и непос­ред­с­т­вен раз­п­рос­т­ранител на нови идеи, подобно на хрис­тиян­с­ките светци – апос­толите Петър и Павел, а като самос­тойна фигура в светов­ния революционен и политически процес.

В тази своя бит­ност, бил ли е Апос­тола щас­т­лив? При положение, че той почти никъде в своите писма не се занимава със себе си. Трудно може да се даде едноз­начен отговор на всички тези питания, но едно е сигурно. Лев­ски е бил изцяло зав­ладян от своята велика мисия, така че съв­сем логично е всичко, извър­шено за пос­тигането ѝ, да му е дос­тавяло нас­лада и най-висше удов­лет­ворение. Само така може да се обясни свръхес­тес­т­вената му неуморимост и изд­ръж­ливост, проявена при наличието на една вечно незарас­ваща рана, придобита по време на Втората бъл­гар­ска легия през 1867 година. 

Така или иначе факт е, че при тол­кова изписани страници от Апос­тола много рядко в тек­с­товете му се промъква някакво оплак­ване от бъл­гар­с­кия народ; там нито вед­нъж не го виж­даме изпад­нал в истерия, в колебание и страх; от устата му не се отронило никакво раз­д­воение или протест срещу сизифов­с­ките труд­ности, които съп­ровож­дат жиз­нения му път. Неиз­тощимата енер­гия на Лев­ски, всеот­дай­ността му към делото, готов­ността за саможер­тва говорят, че Апос­тола е вяр­вал, че положител­ните качес­тва на бъл­гар­с­кия народ преоб­ладават над неиз­беж­ните дефекти, породени от половин хилядолет­ното осман­ско гос­под­с­тво в Мизия, Тракия и Македония. Лев­ски очевидно е бил убеден, че страхът не е увредил генетично неговите съв­ремен­ници. Защото в редовете на ВРО се влива всичко образовано, чес­тно, родолюбиво, което се съдържа в струк­турата на бъл­гар­с­кото общес­тво през Въз­раж­дането.

Ето защо проб­лемът за цялос­т­ната преценка на Васил Лев­ски е въз­лов за изяс­няване на онова вечно значимо от делото му, което трябва да присъс­тва, (днес и в пер­с­пек­тива) в национал­ната историческа памет на бъл­гарите. Защото за народ като бъл­гар­с­кият, който е лишен от хилядолетна, велика динас­тия, дос­тос­лавна арис­ток­рация и световно извес­тни меценати, именно животът и делата на великите лич­ности, произ­лезли из средите на самия народ – като Лев­ски, трябва да са основата, за раз­работ­ването и обогатяването на национал­ната харак­терова мат­рица и за градежа на модер­ната бъл­гар­ска дър­жав­ност. По прос­тата причина, че в нашето време историята вече не е тол­кова „знание на кул­тур­ния човек за миналото”, което се чете за успокоение вечер преди зас­пиване. Историчес­кото поз­нание е инфор­мационен масив от мъд­рост, нат­рупана през изминатия път, изпъл­нен с цен­ности, победи и поражения, които могат и трябва да под­с­каз­ват: кое е добро и кое е лошо за съд­бата на народа? Как трябва и как не трябва да се служи на себеподоб­ните, за да се обогатяват национал­ните идеали и жиз­нения път на поколенията?

Така, че те да се изкач­ват стремително по цивилизационна спирала към нови и нови вър­хове. А не всяка бъл­гар­ска генерация да започва своя житейски път от някакви нови, „цивилизационни нули“ (1788, 1919, 1923, 1944, 1989 г.), при които опитът, пос­тиженията и знанията на хората от предиш­ната епоха да са абсолютно ненужни и отричани безапелационно от онези, след това!

Ето защо целта на моног­рафията е да се покаже как се фор­мира и обогатява пред­с­тавата за Васил Лев­ски в бъл­гар­с­кото общес­тво? Как се оценява реал­ната роля на тази велика лич­ност в бъл­гар­с­ката история и с какво животът и делото на Апос­тола са доп­ринесли за обогатяване на душев­ността на бъл­гар­с­кия народ? Какъв е фокусът, през който раз­лич­ните исторически епохи четат докумен­тацията и спомените за Лев­ски? Има ли мос­тове и прием­с­т­веност между оцен­ките на отдел­ните генерации или и в тази област на бъл­гар­с­кото духовно битие се наб­людават отделни „вълни“ на единодушие и дори приз­наци за поява на раз­номис­лие? Кои са мотивите, които моделират неговия образ в пред­с­тавите на изс­ледователите от раз­лич­ните поколения, и какви са фак­торите, под чието влияние те се променят? Защото дебатът за живота и делото на Апос­тола се води вече век и половина от негови съв­ремен­ници, от историци, писатели и кул­турни дейци — лич­ности, които традиционно играят основополагаща роля при вграж­дането на цен­нос­тите в народ­ното самосъз­нание.

България

Икономика

Култура

Ансамбъл “Българче“ отбеляза 50-годишен юбилей

Ансам­бъл “Бъл­гарче“ отбеляза 50-годишен юбилей

“Бъл­гарче“ е една от емб­лемите на Велико Тър­ново и школа по родолюбие за поколения великотър­новци.

За опаз­ването и популяризирането на бъл­гар…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

ЕС ще нарича Македония БРЮМ до ратифицирането на споразумението

ЕС ще продължи да нарича Македония с досегаш­ното наименование “Бивша югос­лав­ска репуб­лика Македония“ (БРЮМ) до окон­чател­ната ратификация на …

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Сушата в Силистренско смъква добивите от пшеница и ечемик

Сушата в Силис­т­рен­ско смъква добивите от пшеница и ечемик

Среден добив от 530 килог­рама за пшеницата и 500 килог­рама за ечемика, чиято жътва започна, прог­нозират специалис­тите в Силис­т­рен­ско заради …

Прочети още:

Loading...