Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет21032019

Брой 310, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72259 BGN1 GBP = 2.26684 BGN1 CHF = 1.72502 BGN
Back Вие сте тук:Начало Култура Отиде си Кольо, пазачът на фара

Отиде си Кольо, пазачът на фара

Отиде си Кольо, пазачът на фара

След тежко и мъчително боледуване вчера ни напусна председателят на Съюза на писателите и приятел на в. “Земя“ Николай Петев

От две години той страдаше от коварно онкологично заболяване. Дори светилата на медицината отвъд океана се оказаха безсилни. Вчера сутринта си отиде един талантлив български публицист и писател, наш съмишленик и скъп приятел. 62-годишният Петев бе председател на Съюза на българските писатели. Той бе и депутат от “Коалиция за България“ в сегашния парламент, избран от гражданската квота в Ямбол. След влизането му в парламента той коментира, че си е поставил две задачи. Едната е законопроект за българския език, който включва налагане на 50% българска драматургия в театрите, 50% българска музика в радиата и 50% български филми в телевизиите. “Българският език ни е националната сигурност. Той е нашето достойнство“, каза тогава Петев.

Неговите приятели и колеги ще го запомнят с невероятното чувство за хумор и самоирония, неизчерпаемият оптимизъм, пред който дори коварната болест се огъна. Оказа се, че само е трупала сили, за да може отново да впие отровните си пипала в него.

Николай Петев пое Съюза на писателите във време разделно и въпреки ежбите, лицемерието и груповщината в гилдията, той успя да изчисти огромните дългове на писателския съюз, да накара съвременните български писатели да погледнат по-ведро напред. В една от последните си книги — “Не ме ли помниш?“, Петев споделя откровено:

Не се уморявай, приятелю, моля те, не се уморявай. Обичай, когато не те обичат, зидай, когато те разрушават, мечтай, когато цинизмът те дави. Знам, няма прошка за това, но ти не се уморявай. Този живот е единствен и го живей като единствен. Малките примери правят големия. И какво от това, че бройлерите от конвейра, оскубани, ще те гледат равнодушно или с житейското презрение, че животът може да се живее и по-удобно. Ти само не се уморявай. Моля те. Обичай, когато другите флиртуват, строй, когато е модно да се лепят картонени къщички, вдигай очи към очите на бъдещето – ще се срещнат погледите ви. И, Боже мой, Човеко мой, ще бъде хубаво. Когато затворя очи не е толкова тъмно. Идват цветни – моите планини и моите хора. Не ги познавам, но ги знам. Живели са преди мен, с мен и след мен. Обикновени, различни и много мили човеци… Предадена, продадена, оцеляваща България. Но дотук ли? „Не е трудно да си тъжен“ – ми казват те. „Трудното е в най-тъмното да видиш бъдещето.”

Николай Петев е роден на 10 август 1951 г. в с. Дреновец, област Монтана. През 1975 г. завършва журналистика в Лвов, СССР. От 1982 г. до 1985 г. работи като главен редактор на сп. “Родна реч“, след което до 1991 г. е директор на издателство “Народна младеж“. От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на издателства “Петекс“ и “Петекстон“. От 10 юли 1996 г. е директор на издателска къща “Христо Ботев“, като на тази длъжност е до 2003 г. В периода от 10 юли 2002 г. до 18 октомври 2003 г. е главен секретар на Съюза на българските писатели, а след това е избран за негов председател, по-късно преизбран. От ноември 2005 г. е председател на агенция “София прес“, а от 21 май 2013 г. е депутат в 42-ото Народно събрание. Николай Петев е автор на многобройни публикации в литературния и периодичен печат, както и на книгите: “Тук във времето“ (1983), “Поезия и позиция“ (1986; преведена на руски език и издадена от издателство “Молодая гвардия“ — 1987), “Фарът и неговият пазач“ (1989), “Зад завесата на политическия театър“ (1997), “Фарът, пазачът и вятърът“ (2006), на сборника с есета и публицистика “Не ме ли помниш“ (2011), “17 есета против този свят“ (2013). Негови творби са издадени и в Русия, Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания. Първата му книга — сборникът с литературно-критически статии “Тук във времето“, е отличена с наградата “Южна пролет“ за най-добър дебют през 1983 г. Носител е на ордените “70 години Съюз на съветските писатели“ от Международното съобщество на писателските съюзи /седалище в Москва/ (2006) и “Михаил Ломоносов“ за заслуги и за голям личен принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България (2006). Отличен е и с Националната Ботевска награда (2006), руската награда “Имперска култура“ (2007) за книгата си “Фарът, пазачът и вятърът“, издадена на руски език през 2006 г., сръбската награда “Арка“ за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. и с македонската литературна награда “Книжен Дедал“. Призът “Имперска култура“ му е даден за “вярност към единството на славянските народи“. На 8 юни 2011 г. бе издаден указ за награждаването му с орден “Св.Св.Кирил и Методий“ втора степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството, отличие, което той не доживя да получи.

Поклонението ще бъде в събота, 19 октомври, от 11 ч. в зала „София“ (бившият Партиен дом).

Икономика

Горивата пак взеха да бъркат яко в джоба ни

Горивата пак взеха да бъркат яко в джоба ни

В първия пролетен ден цените им са най-високи от началото на годината

Горивата на българския пазар поскъпнаха през тази седмица до най-висока…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

Земеделие

Фермер: Липсата на влага е пагубнa

Фермер: Липсата на влага е пагубнa

Ако не завали, в опасност са не само есенниците, но и пролетниците

Ако не паднат скоро дъждове, положението може да се окаже трагично не само…

Прочети още:

Loading...