Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря11122019

Брой 237, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76567 BGN ↓ 1 GBP = 2.32635 BGN ↑ 1 CHF = 1.79073 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Конституцията е гарант на демократичното развитие на България

Конституцията е гарант на демократичното развитие на България

Конституцията е гарант на демократичното развитие на България

На 12 юли отбелязахме 28 години от приемането на основния Закон от Седмото Велико народно събрание

Конституцията на Република България е основният закон на Република България. Седмото Велико Народно събрание гласува настоящата Конституция на Република България на 12 юли 1991 г. Тя постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Конституцията утвърждава принципа на разделение на властите, приема за основен постулат правата и свободите на гражданите и заявява своето надмощие над други правни актове. Народното събрание се избира за мандат от 4 години в състав от 240 народни представители. То осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. разпорежда, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани на Република България.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

Конституцията е променяна общо шест пъти

Промени през 2003 г.

• Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения.

Промени през 2005 г.

• Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.

• Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.

• Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.

• Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.

• Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.

Промени през 2006 г.

• Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.

• Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.

• Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в съдебната власт.

• Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и ѝ се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.

• Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието.

Промени през 2007 г.

• Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

• Народното събрание има самостоятелен бюджет.

• Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци;

• Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

• Определят се задълженията на Висшия съдебен съвет и как се прекратява мандатът на членовете му.

• Създава се Инспекторат към Висшия съдебен съвет.

Промени през 2015 г.

• Приети са със закон от 43-то Народно Събрание на 16 декември 2015 г. (ДВ бр.100/2015). Свързват се предимно с актуалната по това време реформа в област „Правосъдие“.

• Промените касаят структурата на Висшия Съдебен Съвет и правомощията на Висшия адвокатски съвет.

КАРЕ:

БСП: Това е едно от най-големите постижения на прехода

“Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона“. Това се казва в позиция на ПГ на “БСП за България“ по повод 28-ата годишнина от приемането на новата Конституция на Република България, разпространена от пресцентъра на партията. 

Ние отбелязваме едно от най- големите постижения на нашия народ през годините на прехода, постижение, дало правните основи за преобразуване на България от тоталитарна в демократична държава! Това е денят, в който преди 28 години бе приета Конституция на България! 

Основният ни закон прокламира пред света, че Република България е модерна и демократична държава, функционираща в съответствие с националните си традиции и световните демократични ценности, че вече сме готови да влезем като равноправни членове в световното демократично семейство на народите!

Българската Конституция беше първата изцяло нова конституция в страните от Централна и Източна Европа, която призна и гарантира правата на човека и гражданина, прокламира социалната, правова държава и пазарното стопанство, учреди парламентарната република и демократичните политически институции, провъзгласи първенството на международното право и предвиди прякото действие на Конституцията като гаранция за върховенството ѝ. 

Ние сме признателни за доблестната и национално отговорната позиция на създателите ѝ - тези истински първостроители на съвременна България, които въпреки хулите разбираха и поеха своята отговорност, за да се осигури мирният преход на Родината ни към демокрация. 

Значението на приетата през 1991 г. Конституция не се ограничава в границите на изминалия период. Конституционният модел не е изчерпан, защото създателите на Конституцията положиха в нея ценности и принципи, определящи модерния демократичен конституционализъм. Това направи Основния ни закон правен инструмент, генериращ политическата стабилност, баланс и устойчивост в страната. Всички политически кризи бяха решавани чрез и в рамките на Конституцията. 

Усложнената процедура за изменение на Конституцията от 1991 г., заложена от създателите ѝ, е не за да попречи на бъдещите народни представители да я приспособят към променените условия, а за да изключи авторитарни опити за промяна на демократичните ценности, отнемане на заложените в нея права и свободи на гражданите. 

Процедурата е гаранция, че промени в Основния закон се правят само след широко обществено съгласие, обективирано свободно и осъзнато. През изминалия период имаше не малко манипулативни отрицания на Конституцията. Опитваха се да я превърнат в дежурния виновник за политическото си безсилие, опитаха се да я превърнат от харта, гарантираща основните права и свободи на българите, в хартия, с която да избършат извращенията над демокрацията. 

Конституцията не може да приема качествено законодателство, за това е отговорно управляващото мнозинство. Конституцията не може да принуди народните представители от мнозинството да слушат съвестта си, а не да узаконяват всяка прищявка на лидера си! Своята отговорност трябва да поемат и други институции! Нашата Конституция бе създадена във преходно време на политически и партийни противоречия, когато България търсеше новото си място в света. 

Въпреки това тогавашните народни представители имаха мъдростта и изведоха в Основния ни закон принципите за повече търпимост и толерантност към различията в позициите. 

Ние, от БСП, все още вярваме, че балансът, приемане на чуждата позиция, когато е в полза на народа, ще се наложат над крайното отрицание, над личния и тясно партийния интерес, за да пребъде България!