Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря16102019

Брой 200, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.77303 BGN ↑ 1 GBP = 2.22296 BGN ↓ 1 CHF = 1.78078 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало България (2) Българинът – социален, патриотичен и консервативен

Българинът – социален, патриотичен и консервативен

Българинът – социален, патриотичен и консервативен

• В скалата на консерватизма са 65%, а в тази на либерализма – едва 24% от сънародниците

• 70% са категорични: Да пазим православието, а 90% - българската култура и традиции

• Само 10 на 100 от българите приемат гей браковете

• 81% са чувстват повече българи, само 18% - граждани на света

• 79% са за това ЕС да бъде Съюз на суверенни нации

• 53% от българите одобряват действията на руския президент Владимир Путин, 40% - унгарският премиер Орбан, едва 26% харесват Макрон

• 30% се определят като комунисти, Тодор Живков е сред най-харесваните исторически фигури

На 11 септември Институтът за социални изследвания „Иван Хаджийски“ организара дискусия на тема „Консервативни ли са българите? 30 години след 1989 г.“. На нея бяха представени данни на „Галъп интернешънъл“, които сондират нагласите на днешните българи. Ето и докладът от мащабното изследване, което дава представа за отношението ни към националното, традициите, религията, мигрантите, половете, домакинските задължения в семейството, наши и световни лидери и др.

Обществото ни споделя по-скоро консервативен инстинкт. Делението консервативно срещу прогресистко или консервативно срещу либерално надмогва ляво-дясното деление или пък делението Русия-Запад. По-скоро традиционалистки и консервативно у нас звучат и леви, и десни, и привързани към Запада, и привързани към незападни модели.

Това са част от изводите от първата дискусия на Института по социология „Иван Хаджийски“ от започващата поредица форуми по повод трийсетата годишнина от началото на демократичните промени у нас.

В дискусията Първан Симеонов представи експериментални данни на агенцията „Галъп интернешънъл“ - в тях е проверено отношението към различни провокативни твърдения. Финалната равносметка е, че преимуществено консервативно отговарят около 47%, но като консерватори се определят около 18%, докато преимуществено либерално отговарят около 13%, а като либерали се определят 11%, т.е. в българското общество има консервативност, но още не се нарича така.

Например, мнозинство от 70% от запитаните се съгласяват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, 81% се чувстват по-скоро българи, а 90% споделят, че се гордеят с българските фолклорни традиции и обичаи. В същото време обществото ни не стига до крайности, например еднополови бракове не се одобряват, но обществото няма нищо против различната сексуална ориентация.

„Обществото ни е предпазливо, не достига до крайности - общество на здравия разум. И това също е част от по-скоро консервативната нагласа на сънародниците ни. Ако не консерватизъм като идеология, то със сигурност консервативност като практика“, отбеляза още Симеонов.

Тома Биков, който беше един от участниците в дискусията, изтъкна, че силата на консерватизма е в това, че той не е революционен и не е идеология, т.е. носи естественост.

Нено Димов пък акцентира върху все по-видимия афинитет към националната държава, религията и традициите.

Ангел Джамбазки видя в консерватизма защита на народното и националното и получи подкрепа в тезата си от кмета на община Елин Пелин Ивайло Симеонов, който добави също, че българите като народ са адаптивни и даде поредица от конкретни казуси на ниво местна власт. Модератор на панела беше Кристиан Шкварек.

Философският аспект на проблема беше обсъден в теоретични дебати между д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Харалан Александров, Боян Стефанов и Тончо Краевски.

 

Някои ценностни ориентири

 

Вяра и религия

 

Почти три четвърти от интервюираните приемат, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, а малко под 30% са на мнение, че всички религии трябва да имат еднаква тежест в България. Останалите нямат мнение. Съхранението на Православието се подкрепя най-вече от по-възрастните хора, тези с висше образование и самоопределящите се като българи, а идеята за по-сериозен плурализъм се възприема по-добре от по-младите, както и от различните етнически групи.

По отношение на вярата в Бог – 63% декларират, че вярват, а 23%, че не вярват, 14% – не могат да се определят по този индикатор. Младите хора, респективно тези от столицата са и по-малко вярващите.

Данните сочат по-скоро към традиционалистки схващания, които са и въпрос на поколенски разлики. Повечето колективни идентичности – закономерно – са присъщи най-вече за по-възрастното поколение.

На този фон, в по-голямата си част българите са и негативно настроени към приемането на мюсюлмански бежанци, защото са заплаха за България. Това вероятно се дължи на страх от възможен цивилизационен и религиозен сблъсък. Малко под една четвърт смятат, че страната ни е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек – сред тях са основно хора от малцинствените групи.

Религията тук е свидетелство по-скоро за идентификация с нацията и историята.

 

Хомосексуализъм и еднополови бракове        

Отношението към еднополовите отношения и бракове е важен признак за ценностния дневен ред на обществата. В мнозинството си българските граждани виждат брака като акт само между мъж и жена, а малко над 10% приемат, че трябва да се легализират и еднополовите бракове.

По отношение на това какво представлява хомосексуализмът – болест или личен избор – интервюираните са разделени почти по равно – 49% срещу 48%. Останалите не могат да отговорят. Съзнателно крайната форма на задаване на въпроса позволява ясно да се долови, че нивата на отрицание към тези теми у нас са високи. В същото време, до крайности не се стига. 

Сред най-младите и хората с висше образование хомосексуалността не се възприема толкова негативно, колкото сред по-възрастните и хората с по-ниско образование. Но в крайна сметка очевидно преобладават негативните схващания.

 

Някои чувствителни теми, свързани с пола

 

В отговор на провокативно формулирани индикатори, например, половината от интервюираните смятат, че домакинската работа е отговорност и за двете страни в едно домакинство, а 49% смятат, че това е работа само на жената. По отношение на парите – 59% смятат, че и двамата партньори имат еднаква отговорност, а 41% – само отговорност на мъжа.

Явно е, че отговорностите на мъжа се споделят в сравнително по-ниска степен. Идеята за равнопоставеност на половете в домакинството явно среща инстинктивно по-висока подкрепа сред по-младите, хората с висше образование и т.н. Онези, които смятат, че, например, отговорност на жената е домакинската работа, са по-скоро възрастните и по-ниско образованите. Сходна е структурата на отговорите и по индикатора „кой трябва да носи доходите“ – по-възрастните и онези с по-ниско образование смятат, че това е работа на мъжа. Обратното, респондентите, които смятат, че и двата пола носят еднаква отговорност са сред по-младите, средно и високо образованите.

Любопитно е, че жените се по-малко склонни да приемат стереотипни предписания, докато мъжете с по-голяма охота се съгласяват, че именно тяхна работа е печеленето на пари. Едното очевидно се възприема като в по-голяма степен угнетяващо, а другото – като по-скоро престижно.

Интригуваща е структурата на мненията по темата за абортите – въпросът е зададен преднамерено провокативно. Твърдението, че „правото на аборт е достижение за жената, защото само тя има право да се разпорежда с тялото си“ се подкрепя с мнозинство от 60%. Тези, които смятат, че „е зло, към което трябва да се прибягва само в много  краен случай“ са 39%.

Тезата, че абортът е зло се възприема от старите и ниско образованите, а обратното твърдение се подкрепя от младите и хората в активна възраст и високо образованите. Данните, като че ли сочат по-скоро положително отношение към възможността за аборт.

Отвъд това обаче, по отношение на темата с половете, личат и белези на консервативност на схващанията. Сумарната картина сочи, че обществото ни не изпада в нито една от двете крайности – нито в идеологизиране на темата за социалните роли на половете, нито в краен традиционализъм. 

Отношение към националното

Приоритетно чувство на принадлежност към българската нация се изразява в 81% от случаите, а граждани на света се чувстват 18%. Сред по-възрастните и тези със средно образование, например, чувството за национална принадлежност закономерно е по-развито, а сред младите и по-образовани, обратно – като че ли съществува повече космополитизъм.

68% се съгласяват, че българите са велик народ, срещу 32%, които смятат, че българите са като всички останали. Гордост от българските обичаи и традиции споделят 90% от българските граждани, а 9% смятат, че те са отживелица. Демографските показатели сочат, че сред младите и малцинствените групи има почва и известно схващане, че традициите са отживелица, което вероятно се свързва с космополитните разбирания за света отвъд националните граници.

С твърдението „в случай на нападение срещу България бих воювал за нея“ обаче се съгласяват точно толкова, колкото и с твърдението „държавата няма право да рискува живота на гражданите си дори при война“. Най-младите, например, не са в такава степен съгласни да воюват, ромите също и т.н. Сред висшистите има най-голям дял готовност за защита на родината. Въпреки високите нива на декларативни чувства на принадлежност и гордост към нацията и обичаите, готовността за практическа защита, вероятно и с цената на живота, по-скоро разколебава част от респондентите.

Данните отново показват характерната за българското общество своеобразна нагласа на здравия разум – без крайности, с привързаност към обичайните ценности, в същото време, без екзалтация и екстремуми.

В по-голямата си част, пълнолетните българи явно не са привърженици на унифициращ се Европейски съюз и задълбочаваща се евроинтеграция. В унисон с консервативната вълна в Европа, 79% от съгражданите ни приемат твърдението, че „Европейският съюз трябва да е съюз от суверенни държави“, а само 19% – Европейският съюз трябва да е една държава.

 

Някои симптоматични примери

Сравнително надежден индикатор по отношение на дилемата консервативно-прогресистко в едно общество може да бъде, например, отношението към темата за легализация на леките наркотици. Негативно е отношението сред българите към легализирането на леки наркотици. Повече от три четвърти са против, а една пета е на обратното мнение. Останалите нямат мнение. Демографските показатели сочат, че легализацията се подкрепя от по-младите, а обратното мнение заемат по-възрастните.

Авторитарност на нагласите

51% от интервюираните подкрепят твърдението, че „за да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка“, а 48% – „за да просперира една държава, трябва да се гарантира плурализмът, правата и свободите на гражданите“. Останалите нямат мнение. По-ясно различими са настроенията за „здрава ръка“ сред по-високите възрастови категории, хората с ниско образование, малцинствата, хората от селските райони и такива с ниски доходи. Обратно, по-младите, тези с висше образование, хора от Столицата, с по-висок доход и самоопределящи се като българи са и по-демократично настроени.

Разбира се, във въпроси като тези е много възможно мнозина да дават „правилния“ отговор, наместо отговора, който наистина споделят. Но дори да е така, видно е, че българите и тук не достигат до крайни позиции в потенциална авторитарна нагласа. Разбира се, дял от 51%, които свидетелстват в полза на повече сила и лидерство във властта, са доста сериозна част от обществото. Дори да се вземе предвид фактът, че в този тип въпроси респондентите не могат да прибегнат до средна опция, дял от половината пълнолетни българи заслужава внимание.    

Последното личи и от положителното мнение на респондентите към международни лидери като Виктор Орбан – 40% положително срещу 21% отрицателно, 39% няма мнение, или пък Владимир Путин – 53% му симпатизират, 26% не го харесват, а 21% не знаят. Към Еманюел Макрон, например, негативното мнение е по-високо от положителното – 45% срещу 26%, а останалите нямат мнение. По-младите го възприемат по-добре, отколкото по-старите.

Анализирани в този порядък, данните сочат ясно, че българите показват афинитет към по-авторитарни, консервативни в методите и идеологията си управленски стилове. И това допълнително се доказва от поколенските разлики в отговорите. В същото време обаче, интересен факт е, че бившият президент на САЩ Барак Обама, например, има по-голямо одобрение от настоящия президент Доналд Тръмп. Обама събира положително отношение сред почти половината от респондентите, а сред 26% – негативно. Останалите нямат мнение. И обратно, при Тръмп негативната оценка е с дял 65%, а положителната – 18%. Останалите се колебаят.

Видно е, че и по този показател обществото ни също не отива в крайности. Специфичният политически стил на президента Тръмп по-скоро отблъсква. Тръмп явно не е в такава степен разпознат като носител на в голяма степен харесваната „консервативна вълна“, а по-скоро са на дневен ред непривичните му на фона на последните десетилетия политическа история похвати. Прекалено резкият стил очевидно тревожи обществото и на този фон умереният стил на Обама се харесва повече.

Президентът Путин пък събира и „бонус“ от традиционните за българите проруски сантименти. Така се оказва, че отношението към политически лидери не минава само през регистъра консервативно-прогресивно, а са налице и множество нюанси. 

Авторитарната, носталгичната и по-скоро традиционалистка нагласа на „здравия разум“ личи и в отношението към фигури от историята. Въпреки всякакви съмнения и противоречивост, масовото съзнание у нас дава одобрение на фигури като Цар Борис III и – в малко по-ниска степен – за Тодор Живков. Ясно личи, че разликите в отношението не са толкова идеологически, колкото времеви – отдалечеността във времето благоприятства подкрепата. Вторият фактор, който очевидно влияе, е популисткият стил в народната памет. Тези два фактора добре се онагледяват и от отношението към Иван Костов, например.

Различните личности, които бяха подложени на проверка в изследването, са подбрани, за да бъдат индикатор по най-общата ориентация на обществото ни по оста традиционно, силово, носталгично срещу космополитно и либерално. Данните ясно показват закономерен уклон към първата опция. Мненията обаче не са крайни, а и се появяват две допълнителни важни обстоятелства – афинитетът към повече социално, „народняшко“ звучене в политиката, както и традиционното търсене за незападни модели на лидерство и политически стил.

Политическа ориентация

При пряка проверка на отношението комунизъм – антикомунизъм и при ползване на форсирана форма на задаване на въпроса, оказва се, че 30% се възприемат по-скоро като комунисти. 67% казват „по-скоро антикомунист“. Второто разбира се е и предпочитан отговор по престижни съображения.

Последното може би е причина и за мнозинството „либерални“, за сметка на „консервативни“ отговори. 65% по-скоро се възприемат като либерали срещу 30% – по-скоро консерватори. Другите не са отговорили.

По линия ляво-дясно, българинът се определя по-скоро като десен – 58% са отговорили така срещу 38%, които се смятат за по-скоро леви. И тук продължава да личи стигмата върху етикета „ляв“, която стои в последните десетилетия.

Така, заради духа на епохата у нас, леви, дори прокомунистически, а и традиционалистки, нагласи у нас, всъщност не са признати и назовавани масово от респондентите. Макар да носят консервативно съзнание, немалка част от хората у нас наричат себе си либерали. Очевидно все още не е настъпило съгласуването на белезите и етикетите в българския политически пейзаж. 

Въпросът република или монархия към този етап не стои. Близо 90% подкрепят републиката като форма на управление срещу 9%, подкрепящи монархията. Очевидно, афинитетът към „здрава ръка“, например, не се асоциира с уклон към монархия. Въобще, и тук личи, че между съдържание и етикет на масовото съзнание по тези въпроси у нас има сериозна отлика.

По-младите се възприемат като десни, либерални и антикомунисти. Обратно, по-възрастните възприемат леви възгледи, по-консервативни настроени са и са по-скоро с комунистически възгледи.

И тук отново личи известната взаимовръзка между консервативни идеи и дори самоопределение и по-скоро леви и произточни възгледи. Това не е изненада, но си струва да бъде отбелязано – доколкото е допълнително свидетелство за разминаването на форма и съдържание, когато става дума за политическо съзнание у нас. 

Някои възможни обобщения

 

От извлечените и анализирани данни на „Галъп интернешънъл“, може да се направят съответните изводи по отношение на ценностната ориентация на съвременните български граждани:

- Българите споделят по-скоро консервативни схващания, но (все още) липсва консервативно самоопределение.

- Консервативното е присъщо за хора от иначе различни сектори в обществото. 

- Съществуват ясни разлики по отношение на поколения, жизнена перспектива и космополитизъм.

- Не се открояват крайности в иначе традиционалистките нагласи. Консервативността означава преди всичко усещане за „здрав разум“ и умереност.

- Консервативните възгледи нерядко се съчетават със социални и „произточни“ гледища.

От сайта „Епицентър”

(заглавието и поздазглавията са на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Култура

Спорт

Русия се класира за финалите на Европейското първенство

Русия се класира за финалите на Европейското първенство

Русия стана третият отбор, който се класира на Евро 2020. “Сборная“ отвя с 5:0 Кипър в Никозия, записвайки седмия си пореден успех в гру...

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Вълци тормозят цяло село, нападат овце, кози...

Вълци тормозят цяло село, нападат овце, кози...

Вълци тормозят жителите на село Раздол, община Струмяни. Почти всеки ден хищниците нападат домашните животни, а местните хора не могат да се...

Прочети още:

Loading...