Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт19062018

Брой 119, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68417 BGN1 GBP = 2.23128 BGN1 CHF = 1.69277 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Експерт: Трудът е бил предназначен за европейския читател

“История на Бъл­гария“ на Петър Бог­дан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето“, каза на прес­кон­ферен­ция днес в Благоев­г­рад проф. д-р Лилия Илиева, отк­ривател на ръкописа. Между историята на Паисий и тази на Бог­дан не трябва да има сърев­нование, а само съпос­тавка и то само от учени. Трудът на Бог­дан пред­с­тавя Бъл­гария пред Европа и е пред­наз­начена за европейс­кия читател, допълни Илиева. Поради големия интерес към отк­ритието й, днес преди обяд бе дадена прес­кон­ферен­ция в ЮЗУ “Неофит Рил­ски“. Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе пред­с­тавен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Пер­чек­лийски, доц. д-р Радос­лав Цонев, доц. д-р Гер­гана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изс­лед­ването учас­т­ват още Мар­гарет Димит­рова от Софийс­кия универ­ситет и д-р Анд­рей Бобев – лек­тор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия цен­тър.

Проф. Лилия Илиева заяви: „Задачата ни беше да изс­лед­ваме нещо, което не се вижда, когато става дума за бъл­гар­с­ката кул­тура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейс­ката модер­ност в бъл­гар­с­ката кул­тура. Те се проявяват на раз­лични места. Нап­ример пър­вият бъл­гарин, който е отк­рил една стара печат­ница с кирил­ски букви във Венеция, е родом от Кюс­тен­дил­ско. Но някакъв своеоб­разен връх през XVII в. се пос­тига в Северозападна Бъл­гария. Бъл­гарите от този край получават въз­мож­ност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Бог­дан. Така тръгва неговият велик път на прос­вета и пат­риотизъм. Петър Бог­дан нарича бъл­гарите „моите сънарод­ници“. Той е написал един труд на латин­ски език. Преди нашето отк­ритие Божидар Димит­ров намира един фраг­мент на труда, който е бил редак­тиран и силно опрос­тен. Пръв обаче Никола Милев прави изс­лед­ване, с което се доказва, че същес­т­вува Историята на Петър Бог­дан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финан­сова въз­мож­ност. Съчинението е написано в духа на елит­ната за времето си европейска образованост. Важен източ­ник, на който Петър Бог­дан се позовава, е Цицерон и други рим­ски автори. Тек­с­тът е много труден за превод от латин­ски”, обясни проф. Илиева. „За самия произ­ход на бъл­гарите Петър Бог­дан обяс­нява, че те са дошли от Волга. В геог­раф­с­ките си описания на Бъл­гария той упот­ребява рим­с­ките наименования на облас­тите. Ръкописът след смъртта на Бог­дан все пак е бил издаден от Венеция в книга.

Петър Бог­дан има зас­луга и за това, че пред­с­тавя за първи път в Европа съчинение на Пат­риарх Евтимий.

Целта на Петър Бог­дан е била да пред­с­тави пред Европа бъл­гарите по начин, който ще се приеме добре от европей­ците. Затова и той е показал себе си като кул­турен човек, който поз­нава рим­с­ката старина. Той е показал, че бъл­гарите се впис­ват в европейс­ката хрис­тиян­ска рамка. Той се цели върху вис­шите политически кръгове в Европа, пред които очер­тава геог­раф­с­ките граници на бъл­гарите. Очер­тава границите спрямо старите рим­ски провин­ции, като под­чер­тава, че това са бъл­гар­ски земи. Той е написал за европейс­кия читател този труд, както и за бъл­гар­с­кия интелек­туален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева. Според нея в никакъв случай не става дума за противопос­тавяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове. „Съпос­тавки между „История славянобъл­гар­ска“ и „История на Бъл­гария“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за пол­зата от историята. Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е пред­наз­начено за хората – орачи и копачи и прости занаят­чии, докато това на Петър Бог­дан – за европейс­ката пуб­лика.

Ценно обаче е, че Петър Бог­дан пише за Кирил и Методий, как в цяла Бъл­гария се изпол­зва азбуката, която се нарича „Кирил­ска”, каза още проф. Илиева.

От БГНЕС

(със сък­ращения)

България

Икономика

Култура

Ансамбъл “Българче“ отбеляза 50-годишен юбилей

Ансам­бъл “Бъл­гарче“ отбеляза 50-годишен юбилей

“Бъл­гарче“ е една от емб­лемите на Велико Тър­ново и школа по родолюбие за поколения великотър­новци.

За опаз­ването и популяризирането на бъл­гар…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

ЕС ще нарича Македония БРЮМ до ратифицирането на споразумението

ЕС ще продължи да нарича Македония с досегаш­ното наименование “Бивша югос­лав­ска репуб­лика Македония“ (БРЮМ) до окон­чател­ната ратификация на …

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Сушата в Силистренско смъква добивите от пшеница и ечемик

Сушата в Силис­т­рен­ско смъква добивите от пшеница и ечемик

Среден добив от 530 килог­рама за пшеницата и 500 килог­рама за ечемика, чиято жътва започна, прог­нозират специалис­тите в Силис­т­рен­ско заради …

Прочети още:

Loading...