Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет20102017

Брой 203, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.66468 BGN1 GBP = 2.1906 BGN1 CHF = 1.69321 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) България в многополюсния свят

България в многополюсния свят

България в многополюсния свят

Академично слово на д-р Светлана Шаренкова при удостояването й с научното звание „Почетен професор“ на УниБИТ

На 22 декември 2016 г. Академичният съвет на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) като взе предвид заслугите й за утвърждаване отношенията между България и Русия в духовната, културната и образователната сфера и изключителния й принос за утвърждаване на международния авторитет на нашата Алма матер удостои д-р Светлана Шаренкова с почетното научно звание „Professor Honoris Causa“. На 12 април т.г. в сградата на Ректората на УниБИТ в присъствието на ректора проф. Стоян Денчев, на преподаватели, докторанти и студенти, се състоя церемония по връчване на регалиите, съпътстващи званието почетен професор. В съответствие с вековната академична традиция проф. Шаренкова произнесе академично слово, което ЗЕМЯ публикува.

Уважаеми колеги от Академичния съвет,

Уважаеми г-н Ректор проф. Денчев,

Благодаря Ви за оказаната чест да бъда избрана за „почетен професор“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии — едно от най-динамично развиващите се висши училища в България.

Уверявам Ви, че за мен това е изключителна гордост, но и голяма отговорност пред Вас, пред колегите и преди всичко пред нашите студенти.

От няколко години преподавам в Университета дисциплината „Геополитика и цивилизационни модели“. Тази дисцплина днес е особено актуална, защото живеем във време, в което се извършва глобална трансформация. Светът от еднополюсен постепенно се превръща в многополюсен. На мястото за претендиращия за всеобхватност либерален модел, наречен даже от някого „върхът или краят на историята“ днес се формират различни цивилизационни модели.

България е лоялен член на ЕС и НАТО, но като корени, традиции и история ние принадлежим към славянско-православния цивилизационен модел. Това означава, че трябва да развиваме прагматични отношения не само с Вашингтон и Брюксел, но и с Москва, Пекин и Анкара.

Българо-руските отношения са дълбоки и многопластови, и те трябва да заемат своето „специално“ място в контактите на нашата страна с останалия свят. Те са всеобхватни и са свързани с етническите, политическите, икономическите, културните и религиозни връзки между двата народа.

Водят началото си още от VI век, когато южните и източните славяни, бъдещите българи и руси, са в своя преддържавен период. Следват активните контакти през епохата на добре организараната държавност на Първата българска държава и на Киевска Русь. Дълги години между тях има обща граница, благодарение на която, наред с етническата и езикова близост, се поддържат интензивни контакти във всички обществени области.

Изключително важна е ролята на Средновековна България като център на славянската писменост, под чието влияние възниква средновековната руска книжнина и духовност и се развива християнството.

Този многовековен активен духовен и държавен обмен води до изграждането в българското национално съзнание в периода на Османското владичество на нов образ на Русия. Или както е по-известен в народното творчество образът на „Дядо Иван“, който ще дойде от Изток, за да ни освободи.

Всички знаем за Руско-турската освободителна война и изпитваме дълбока благодарност към Русия. Благодарни сме й, защото след тази война, България се завръща на политическата карта на Европа и получава — своята национална свобода.

Сложни са взамоотношенията между България и Русия през XX в., защото се намират под влиянието на различни геополитически интереси. Но днес, повече от четвърт век след демократичните промени в България, може да се направи историческата равносметка, че когато България е била в добри отношения с Русия, тя е имала своите върхове, свързани с постигането на национален суверенитет през XIX век и изграждането на социална държава през XX век. А когато България се присъединява към военни и политически блокове срещу Русия, резултатът за България са национални катастрофи.

Затова всички ние, и българи и руси, трябва да се учим от историята си.

Глобализмът днес освен ползите и вредите, които носи на човечеството, притежава един удивителен феномен. Глобализацията не можа да изтрие различията между народите, напротив, тя предизвика процеса на възраждане, на търсене и утвърждаване на националната идентичност. Народите започнаха да се връщат към своя културен и цивилизационен код. В този процес особена роля има нашият Университет, призван да съхранява и развива българската духовност.

Напред науката е слънце“!

България

БСП: ГЕРБ не желае реална борба с корупцията

БСП: ГЕРБ не желае реална борба с корупцията

Само президентът и левицата подкрепиха ефективен, разследващ и безпристрастен орган за борба с корупцията, припомни Корнелия Нинова

ГЕРБ, с …

Прочети още:

Loading...

Икономика

Работодателите поискаха незабавната оставка на социалния министър Бисер Петков

Работодателите поискаха незабавната оставка на социалния министър Бисер Петков

Административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало принци…

Прочети още:

Loading...

Култура

Държавна опера Стара Загора открива сезона с „Дон Карлос“

Държавна опера Стара Загора открива сезона с „Дон Карлос“

Премиерни спектакли на Вердиевия шедьовър на 19 и 26 октомври 2017

Държавна опера Стара Загора стартира сезона с премиерата на операта „Дон К…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Левски измъкна драматична победа над Добруджа

Волейболистите на Левски записаха много драматична втора победа в Суперлигата на България. Момчетата на треньора Владимир Николов надделяха …

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие